България
Христиан Даскалов пред ФАКТИ: Интересът клати Фе(й)са
Компанията „Мета“, част от която са Facebook и Instagram, планира да премахне т.нар. фактчекъри. Как ще се води борбата срещу фалшивите новини? Какво трябва да знаем за промяната? Пред ФАКТИ по темата говори експертът по киберсигурност Христиан Даскалов.
– Г-н Даскалов, Мета премахна проверяването на информацията, а обяснението бе, че така се дава свобода на словото. Така ли е, или Марк Зукърбърг бе принуден да направи това, за да е „в час“ с промените, които настъпват в САЩ?
– На първо бясно, благодаря на Факти.бг за възможността да коментираме темата. Аудиторията на медията е една от най-свободомислещите и аз смятам, че тя безспорно се вълнува от това развитие. Още повече, че по официални данни 56% от българите ползват социалните медии като източник на новини, а конкретно Фейсбук достига до 8 от всеки 10 интернет потребители у нас. Една от задачите ми като председател на Европейския цифров иновационен хъб „Тракия“ е да информирам аудиторията – граждани и бизнес, за промените в регулаторната среда, които ги засягат – от вътрешните практики за модерация на съдържание в социалните мрежи, до големите законодателни инициативи на паневропейско и световно ниво. В случая между двете има пряка връзка. Със сигурност свободата на словото е удобен претекст за тези промени, но причините са по-дълбоки. Модерацията на потребителски-генерирано съдържание е задължително условие, за да може едно приложение за комуникация да се предлага за изтегляне на мобилните ни устройства през магазините Google Play или App Store.
В този смисъл Фейсбук не премахва, а видоизменя модерацията на съдържание.
Отказът от всякаква модерация би бил против интересите на корпорацията, а в случая „интересът клати Фе(й)са“, ако мога така да перифразирам популярната народна мъдрост. При отказ от отговорност за това какво се публикува в платформата, Фейсбук би последвала съдбата на платформата Parler, която в определен момент бе направена недостъпна за нови абонати. Или подобно на едно от най-популярните приложения за комуникация между тийнейджъри в Щатите – Kik, липсата на модерация би превърнала Фейсбук в развъдник на порнографско и дори педофилско и друг вид незаконно съдържание.
– Като цяло позицията на Марк Зукърбърг спрямо Доналд Тръмп, който вече е „силният на деня“, се промени. И това е така, защото…
– Промяната не е на база идеология, а на база на корпоративен интерес. „Мета“ търси закрилата на новия стопанин на Белия дом от заплахите, които стоят пред техните конкуренти като „Байтденс“ по линия на вълната от искания и реални действия по забрана на Тик-Ток в редица пазари. Ако екипът на Тръмп е благоразположен спрямо корпоративните практики на „Мета“, това може до голяма степен да окаже въздействие върху политическата инициатива на органите на Европейския съюз, които държат в ръцете си поне три сериозни инструмента за въздействие спрямо бизнесите на Зукърбърг, а именно влезлите в сила в последните месеци Акт за дигиталните услуги, Акт за дигиталните пазари и Акт за изкуствения интелект.
Апропо, срещу България тече наказателна процедура от страна на ЕК поради липсата на внедрени процедури по контрол по някои от тези законодателни актове от страна на определения орган – Комисията за регулиране на съобщенията.
Иначе казано, тепърва българските потребители ще могат по-активно да защитават правата си, когато техният интерес бъде нарушен от платформи като Фейсбук – било то по повод на неправомерно премахнато съдържание или по повод на таргетирането им на база на техни признаци – пол, възраст, професия, образование, сексуална ориентация и други. Сходни превантивни защитни стратегии са възприели и демонстрират в последните месеци и други технологични корпорации, базирани в Съединените щати – опитват се да експлоатират темата за защитата на националните интереси и линията на протекционизъм в контекста на променените геополитически реалности.
– С колко повече фалшиви новини, след като няма кой да ги проверява, ще се сблъскваме вече?
– Ще продължим да се сблъскваме със същото количество фалшиви новини, с което и до момента – няма убедителни доказателства за ефекта на досегашния режим и от Фейсбук признават това.
Това, което не признават, е, че те никога не са търсили подобен ефект, защото той би бил вреден за бизнеса им.
Колкото повече спорно, разделящо съдържание има на платформата, толкова по-голямо време потребителите прекарват на нея в битки помежду си. Когато социалната фрагментация бива постигната, следва ефектът на напомпване на балоните – лагерите се радикализират, а това отново води до по-висока ангажираност – време, прекарано в тези ехо-камери. Всъщност, дневният ред на платформи като Фейсбук има повече препратки към „Повелителят на мухите“ на Уилям Голдинг отколкото към „1984“ на Оруел. На теория, проверката на факти следва да ограничава количеството манипулативно съдържание, фалшиво или не, но на практика компанията-майка „Мета“ е най-големият разпространител на подобно съдържание чрез собствените си алгоритми. Алгоритмите, които разработчиците на корпорацията внедряват в работата на социалната мрежа, правят така, че се тиражират най-активно такива публикации, които ангажират най-голяма вълна от коментари „За“ или „Против“, харесвания или нехаресвания, провокирани от или провокиращи колективен страх, гняв, нездраво любопитство, породено от втълпена сензационност, извънредност, риск от изоставане. Скучноватият личен и социален живот на нашите близки и приятели просто не продава така добре, колкото вайръл материали със съмнителен произход и твърдения, които генерират кликове, кликовете – трафик, а трафикът – приходи за Фейсбук.
– Става ме ли обект на това да ни залива все повече манипулирана информация. Видяхме как се използват социалните медии при вота за президент в Румъния. Какво ни показа това?
– Данните на Евростат показват, че 86 % от европейците са съгласни, че бързото разпространение на дезинформация е основен проблем за демокрацията днес, а 71 % от гражданите често се натъкват на примери за дезинформация. Статистиката е убедителна – органите, които са призвани да обезпечават обществената сигурност, очевидно не адресират фундаменталните проблеми пред сигурността в цифровия свят и, за съжаление, насочват усилията си към преследването на противопоказни цели като упражняването на репресия върху индивидуалните свободи. За пример – през предходната година бяха наблюдавани поредица от арести във Великобритания във връзка с изказано мнение през социалните мрежи от страна на обикновени граждани, които се вълнуват от проблемите на миграцията или нивата на престъпност. Нямаме реакция спрямо тези, които печелят от добре калибрираната експлоатация на един или друг социален сценарий, но имаме удар спрямо обикновения гражданин. Аз смятам, че алгоритмите, които де факто са инструмент за провеждане социален инженеринг от страна на обикновени измамници, търговски хакери (growth hackers) и от агенти, ангажирани в когнитивната война, следва да бъдат регулирани, а не правото на гражданите да различават сами за себе си истината от лъжата или да говорят свободно срещу собствените си правителства и проблемите в съответните общества. Водейки курс по социално инженерство на магистри в Пловдивския университет, мога да кажа, че съществуват редица мерки, които преподавам, като обученията по базова кибер-хигиена, които, ако се приложат, биха имали много по-добър възпиращ ефект спрямо разпространението на манипулирана информация. Защото 98% от атаките разчитат на човешкия фактор – предприемането на лични действия, които са в ущърб на нашия интерес. А знаем, че често пъти правим обратното на това, което ни се казва. Ето защо първо трябва да изградим вътрешна осъзнатост.
– Вече се разчита май само човешкият интелект да преценява достовернността на информацията. В същото време, все повече се използва изкуственият интелект, който да произвежда фалшиви новини. Това част от еволюцията ли е…
– Като доктор по организация и управление на отворени технологични проекти мога категорично да заявя, че за противодействие на фалшивите новини и тяхното оркестрирано разпространение със или без средствата на изкуствения интелект следва да се започне от задължителното прилагане на правото на достъп до информация относно актуалната версия на кода, който контролира това, което виждаме в социалните мрежи, и възможността да се сигнализират регулаторите за имплантираните там зловредни тактики, свръзани с таргетираната експлоатация на уязвимости, описани обстойно в дебелите книги по психология и поведенческа наука. Подобно дори частично налагане на основни принципи на отворения код, утвърдени от десетилетия в технологичната практика, като правото да знаем как работи определена система, може да се извърши на основата на Закона за дигиталните услуги, който вече споменах.
Но в Брюксел липсва политическа воля за влизане в битка с тези, които печелят милиарди от манипулирането на потребителското ни поведение с цел извличане на по-висока търговска печалба.
От Българската асоциация по киберсигурност имаме подготвена, представена и приета добре на национално и международно равнище законодателна инициатива, която би позволила на всеки етичен хакер да провери определена система за нарочно или случайно заложени в нея уязвимости, които оказват зловредно въздействие върху крайния потребител. Става въпрос за регулираното изследване и докладване на подобни уязвимости, което безспорно ще доведе до намаляване на инцидентите в киберсигурността и ще повиши кибер-хигиената на гражданите. Дано повече граждани и организации ни подкрепят за това тази инициатива да стане част от дневния ред на институциите.
Следва продължение…
Източник: