Любопитно
Brainrot – изгнива ли мозъкът ни, пристрастен към социалните мрежи?
Неврологът Кайра Бобинет твърди, че продължителното потапяне в информационния поток на социалните мрежи и гледането на кратки видеоклипове има пагубен ефект върху когнитивните способности на човека. Привидно безобидният навик води до „гниене“ на мозъка и в резултат на това влошаване на паметта и загуба на определени умения, казва Бобинет.
Проблемът привлече толкова сериозно внимание, че Oxford University Press избра термина „мозъчно гниене“, което означава деградация на мозъка, за своя дума на годината.
Вярно ли е, че кратките видеа в социалните мрежи са толкова опасни?
Мозъчно гниене буквално означава разлагане. Оксфордският речник дефинира термина като: „Придобито влошаване на умственото или интелектуалното състояние на човек, често разглеждано като резултат от прекомерна консумация на информация (особено онлайн съдържание), считана за тривиална или примитивна“.
За първи път думата „brainrot“ е използвана през 1854 г. в книгата на американския писател Хенри Дейвид Торо „Уолдън, или животът в гората“. В дигиталната ера започва да се използва за описание на процеса на човешка деградация поради преяждане на неинтелектуално съдържание: мемета, кратки видеоклипове в TikTok или Instagram , както и уеб сериали като „Скибиди-тоалетна“.
Освен това отличителна черта на видеоклиповете в интернет е използването на толкова много младежки жаргон, че речта става напълно неразбираема за тези, които не я ползват.
Въпреки че през последните няколко години се говори много за мозъчно гниене, според пресслужбата на Oxford University Press през 2024 г. честотата на употреба на тази дума се е увеличила с 230 %. Експертите обясняват рязко нарасналата му популярност с промяна във формата на потребление на съдържание. Според тях съвременните тийнейджъри са склонни към скролиране в интернет, повишена активност в социалните мрежи и гледане на голям брой кратки видеоклипове и мемета за кратък период от време.
Отговаряйки на въпроса за опасностите от прекомерната консумация на развлекателно съдържание за даден човек, Бобинет подчерта, че мозъчната гнилост не е болест, а реално явление, което е по-добре да не се пренебрегва. Според нея скорошни проучвания показват, че безсмисленото превъртане в интернет се отразява негативно на паметта и способността на човек да взема решения.
„В наши дни хората трудно се концентрират. Имат чувството, че умът им е замъглен и не са в състояние да вършат сложна работа“, казва тя.
Бобинет обясни, че неконтролираното потребление на развлекателно съдържание в социалните мрежи провокира прекъсване на хабенула – малка, но важна част от мозъка, отговорна за вземането на решения и мотивацията. Именно тази област на мозъка се активира всеки път, когато човек реши да отвори социални мрежи, за да се справи със скуката или да намали стреса.
Според невролога обаче, когато гледате едни и същи кратки видеоклипове в TikTok дълго време, хабенула всъщност блокира мотивацията да опитате нещо ново. Поради това е толкова трудно човек да се насили да се откъсне от екрана на смартфона или компютъра, или пък да работи.
„Най-разочароващото е, когато знаеш, че трябва да правиш нещо, но вместо това правиш нещо друго, като превъртане в потока“, отбелязва Бобинет, добавяйки, че така се формира пристрастяването към социалните мрежи.
Консултантът по управление на устройства в Newport Healthcare в Лос Анджелис, Дон Грант, дори критикува производителите на джаджи и създателите на съдържание, че зомбират потребителите и ги обвързват с техните продукти. „Тези хора са много умни. Те са разработили алгоритми, които използват нашата лимбична система, точно като създателите на слот машини“, твърди той. Грант каза, че поради навика да прекарва много време в социалните мрежи, паметта на човек става по-малко обемна и вниманието е разпръснато.
Дългосрочното потапяне в безкрайната емисия новини на социалните мрежи наистина има отрицателен ефект върху мозъчната функция, казва неврологът Андрей Черемухин. Според лекаря при нормални условия хабенулата помага на човек да прецени ситуацията и да вземе информирани решения, но при постоянно стимулиране от бързо, хаотично съдържание, тя сякаш се разпада, поради което постъпващата информация се възприема фрагментарно и повърхностно.
Поради претоварване с информация мозъкът престава ефективно да филтрира важното от маловажното, което провокира намаляване на вниманието, влошаване на паметта и повишаване на нивата на тревожност. В резултат на това след дълго гледане на забавни видеоклипове възниква чувство на апатия, празнота и нежелание за работа.
Лекарят предупреди, че при редовна и продължителна консумация на такова съдържание негативният ефект се проявява в рамките на няколко седмици. Ще ви бъде трудно да се концентрирате върху училище или работа, производителността ще намалее и ще имате непреодолимо желание да се върнете отново към видео емисиите, за да получите бърза допаминова награда. „Мозъкът свиква с лесните удоволствия и обичайните дейности — четене на книги, работа или спорт — започват да изглеждат скучни и тежки“, обяснява Черемухин.
Неврологът Али Исмаилов също е съгласен с него. Според него навикът да се освобождаваме от стреса с помощта на видеа в социалните мрежи, освен че намалява мотивацията и умората, провокира и повишена тревожност и чувство за вина. Въпреки това, с увеличаване на времето, прекарано в гледане на такова съдържание, мозъкът започва да свиква с този режим и симптомите на проблема може да се засилят.
Мозъкът, подобно на мускулите, се нуждае от обучение и колкото повече е зареден със сложна, но полезна информация, толкова по-добре функционира, казват лекарите. За да се избегне мозъчното гниене, те съветват съзнателно да се контролира времето, прекарано в социалните мрежи. Също така според тях би било полезно да се поставят ограничения за гледане на развлекателно съдържание и, ако е възможно, да се избират по-полезни и смислени видеоклипове.
Можете да замените гледането на безсмислени видеоклипове с четене, рисуване, слушане на музика и други хобита, които изискват концентрация и творческа енергия. Редовната физическа активност също има добър ефект върху здравето, включително когнитивното здраве. Периодичната дигитална детоксикация, по време на която трябва напълно да се откажете от използването на социални мрежи, също ще бъде полезна.
Източник: lenta.ru
Източник: