Проф. д-р Росен Стоянов пред ФАКТИ: Да има редовно правителство е най-изгодно към момента за Пеевски

Президентът Румен Радев ще връчи днес мандата за съставяне на правителство на ГЕРБ-СДС. Очаква се да го получи Росен Желязков, който ще е следващият премиер, а коалицията ще е съставена от БСП, ИТН и ДПС на Ахмед Доган. Колко ще е стабилно това управление… Пред ФАКТИ говори проф. д-р Росен Стоянов, директор политически анализи и прогнози, „Галъп Интернешънъл Болкан“.

– Проф. Стоянов, вървим към кабинет на ГЕРБ, БСП и ИТН с подкрепата на ДПС на Ахмед Доган. Това ли е удобната за всички формула за управление в момента?
– По всичко личи, че това е единствено възможната формула към момента. За да бъде ефективно и устойчиво такова правителство, е необходимо да се основава на официално коалиционно споразумение между ГЕРБ, БСП и ИТН, но и подкрепено с гласовете „отвън“ в лицето на парламентарната група на „Демокрация, права и свободи – ДПС“. След четиригодишната спирала от няколкомесечни правителства и поредица служебни управления в различни формати и по различно законодателство, крайно време е да се конструира едно редовно управление, макар и с не толкова ясна съм момента коалиционна и законодателна програма.

– Каква ще е ролята на ДПС на Доган в тази конфигурация, защото те със сигурност не искат нови избори…
– Успокояване на твърдия им електорат, още време в опитите да финализират успешно за себе си съдебните спорове, свързани с партията им – марката, ръководството и т.н. Също така преструктуриране на звената им по места. Опит да договорят подкрепата си в замяна на евентуални няколко областни управители, тиха и дейна работа по установяване на фактически превес в стратегически важните за оцеляването им местни държавни структури, като разменна монета за бъдещи подкрепи на политики или в кризисни моменти на евентуални вотове на недоверие.

– Старото ДПС, когато бе единно, развали първия кабинет „Желязков“. Сега едната половинка от ДПС ще го подкрепи. Какъв път извървя ДПС за това време…
– Всъщност, стартът на публичното оповестяване на проблемите и началото на промените в ДПС започна, когато част от техните депутати не подкрепи първия кабинет с потенциален министър-председател Росен Желязков от месец юли 2024 г. Но оттогава изтече много вода. Най-неприятното за хората около Доган, случило се оттогава, бе разцеплението – не толкова в партийния елит, колкото разцеплението на електората им. Несъмнен удар върху авторитета на партийния им лидер бе и поставянето под съмнение на десетилетия изграждания образ на единствен, незаменим и непогрешим водач, обединител и пазител на етническия модел в България.

– В „името на държавата“ НС на БСП прие да влезе в коалиция с ГЕРБ. Според Мая Манолова, която е част от БСП-Обединена левица, това е „целувката на смъртта“. Чия теза е по-правилната…
– Вътрешните противоречия едва ли ще спомогнат за така бленуваното обединение в лявото пространство.

Подобни крайни оценки и разнопосочни сигнали несъмнено би трябвало да доведат до логичен разпад на още неучреденото ляво единство.

Явно опитът е бил по-скоро самоцелен, отколкото стратегически. А с оглед разрояването в националистичния и популистки спектър, левите ще имат все по-малко опции за ефективна публичност.

– При БСП има и друго. Постоянно казваха, че държат на експертен кабинет. Кое ще му е експертното на очертаващия се кабинет „Желязков“?
– Колкото и да се иска на някого, България не е имала такова нещо като „експертен“ кабинет. Всъщност, всяко правителство е политическо. Търсенето на евфемизми е само кратковременен трик за отклоняване на вниманието или евтин опит за оправдание за едно или друго конюнктурно преструктуриране в подкрепа или не на дадена партия, идея или политика. От друга страна, личните амбиции за политическа кариера, държавни постове и достъп до обществен ресурс, е явно особен политически афродизиак, способен да докара всекиго до кардинално преосмисляне и предефиниране на дълго време защитавани „принципни“ позиции на разграничаване, противопоставяне и критика на политически опоненти.

– ИТН мълчат. Как гледате на тяхната позиция?
– Колкото по-късно дадат официалната си позиция, толкова по-очаквана ще е тя. Така ИТН повишават цената си – в търсенето на подкрепа и нейното публично официализиране. ИТН успя да стабилизира резултатите си на последните няколко избори, като има и перспективата, при подходящо стечение на обстоятелствата, да се превърне дори и в балансьор. Ако освен песрпективата, покажат желание и умение за това.

– „Демократична България“ се прибра в коалицията с „Продължаваме промяната“, за да са опозиция, след като се провалиха преговорите с ГЕРБ. Как очаквате да се развият отношенията вътре в самата коалиция… Коя партия каква позиция ще има…
– И тук, както в ляво, остана само заявката за някакво обединение. С това коалиционно съдружие вече е приключило. Бавно и мъчително, но все по-вероятно е до такава степен, вече и гласно, и публично, да разграничат позициите си, че да станем свидетели на поредните персонални промени по върховете на няколкото политически субекта там. От самото начало противоречията между крайно либералното, особено по отношение на държавните харчове, и консервативното дясно бяха обяснявани в медийното пространство като възможни с приповдигнато настроение като „леви цели с десни средства“. Оказа се, че поредната политическа екзотика не издържа на предизвикателствата на реалния живот.

– Всички говорят против Делян Пеевски и ДПС-Ново начало, но може ли той да види свой политически интерес в това да има правителство?
– Да има редовно правителство е най-изгодно към момента за Пеевски – от една страна така се превръща в онзи, чиято подкрепа – официална или не, ще бъде нужна при всяко предполагаемо вътрешно за коалицията сътресение, от друга страна ще е в изключително удобната позиция на опозиция на всички и всекиго. Ще продължи да нарича дерибеи политическите си опоненти вътре в ДПС, ще продължи с атаките към политика с най-високо доверие според общественото мнение – президента Радев, основно с идеята да се превърне в приемлив основен публичен, а оттам и политически играч.

– „Възраждане“ и МЕЧ гледат отстрани, но какво очаквате от тях. Със сигурност в парламента ще има плаващи мнозинства, а тогава…
– „Възраждане“ има недостигнат потенциал – при тях се наблююдава процес на преразказване и репозициониране. Такива процеси, между другото, се наблюдават в дясно-крайнодясно в цяла Европа. Визирам Полша, Словения, Унгария, Хърватска…, че дори в Германия. Дали ще го наричаме краен популизъм или крайно дясно, тези процеси ще се задълбочават и възможността за прелегитимация и увеличаване на тежестта на подобни формации в политическия ни живот става все по-реалистична. ПП Меч тепърва трябва да задържат или подобрят резултата си, за да не изтекат в забравата по подобие на проекта „Величие“.

– Какъв живот може едно такова коалиционно правителство…
– Да видим все пак дали ще има мандат, предложение за кабинет, гласуване в Народното събрание… Засега всичко са само предположения и хипотези. Но иначе – средносрочно, с опция за година до две, управление, изпъстрено с проблеми, кризи, атаки и най-вече възможности. Такова правителство би оцеляло и до момента, в който някой от подкрепящите го не прецени, че му е по-изгодно да напусне. Може да прозвучи парадоксално, но твърде вероятно е гаранти за това управление да са не толкова коалиращите се официално, колкото подкрепящите отстрани – двете ДПС-та, а защо не и на определен етап и „Възраждане“.

Източник:

Read More