Любопитно
Руснак създал интернет 10 години преди американците, изключили го от партията
През 1969 г. в САЩ стартирала първата компютърна мрежа в света, свързваща компютри във военни ведомства и центрове, университети и правителствени агенции. С нейна помощ станало възможно много бързо да се обменят данни, свързани с националната отбрана, а самата мрежа се превърнала в прототип на съвременния интернет.
Точно 10 години по-рано СССР изхвърлил от КПСС ученият, който бил измислил такава система и дори бил готов да реализира плана си.
Lenta.ru припомня как съветската кибернетика прави голямо откритие, което в крайна сметка не е използвано от никого.
1948 г. Следвоенната страна постепенно се връща към нормален живот. Само преди няколко месеца купоните за храна са премахнати. Студената война вече е започнала. Сенатът на Съединените щати приема резолюцията Вандерберг, която позволява на страната да влиза във външнополитически съюзи извън континента и отваря пътя на Вашингтон за разполагане на военни бази в Европа.
Съветският съюз не е съгласен с плановете за развитие на следвоенна Германия и плана Маршал, разработен от американците. На този фон още тогава, през 1948 г., ЦРУ сериозно обсъжда перспективите за започване на война със СССР.
Същата година в Съединените щати е публикувана книгата на изключителния математик Норберт Винер, „Кибернетика или контрол и комуникация на животните и машините“. Именно в нея терминът „кибернетика“ се споменава за първи път в съвременното му значение. С него авторът обозначава науката за общите закономерности на процесите на управление и пренос на информация в машините, живите организми и обществото.
Норберт Винер се смята за баща на кибернетиката, въпреки че самият термин е използван за първи път от френския учен Андре-Мари Ампер – същият, чието фамилно име дава името на единицата за измерване на електрически ток Книгата предизвика сензация, въпреки своята абстрактност. Авторът включва сред кибернетичните системи не само прототипите на компютрите, но и човешкия мозък и дори цели популации от хора и животни.
Според Винер, същността на взаимодействието между тях се свежда до способността на елементите (технологични и живи) да възприемат, запомнят, обработват и обменят информация. Авторът разработил общи принципи за създаване на системи за управление и системи за автоматизиране на умствения труд.
В Съветския съюз изследванията на Винер, аплодирани от целия свят, първоначално са третирани меко казано враждебно. Отделът за пропаганда и агитация към ЦК на КПСС не дал на никого да се потопи в революционните идеи на кибернетиката и през 1949 г., в отговор на създаването на НАТО, издали „План за действия за укрепване на Антиамериканската пропаганда в близкото бъдеще“. Негов идеен вдъхновител е съветският писател Константин Симонов, който изпраща съответните предложения до секретаря на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките и бъдещ председател на Съвета на министрите на СССР Георгий Маленков.
Организирана е кампания във вестниците „Правда“, „Известия“, „Труд“, „Литературен вестник“, „Комсомолская газета“, списание „Болшевик“ и др., които системно публикуват „громящи“ материали, разобличаващи „агресивните планове на американския империализъм“ и „деградацията на културата в Съединените щати“, корумпираната американска преса, упадъкът на киното, високата престъпност, а твърдението за високия стандарт на живот нв Съединените щати било заклеймено като мит.
Кибернетиката не се споменавала в документа нито пряко, нито косвено, но били направени заключения за нея. В едно от следващите издания на „Краткия философски речник на СССР“ тя е наречена „реакционна псевдонаука“:
„По същество кибернетиката е насочена срещу материалистичната диалектика, съвременната научна физиология и марксисткото научно разбиране на законите на социалния живот. Тази метафизична псевдонаука се разбира добре с идеализма във философията, психологията и социологията. Кибернетиката ясно изразява една от основните черти на буржоазния светоглед – нейната безчовечност, желанието да се превърнат работниците в придатък на машината, в инструмент за производство и оръжие за война. В същото време кибернетиката се характеризира с империалистическа утопия — замяната на жив, мислещ човек, борещ се за интересите си, с машина“.
Било невъзможно книгата да се намери в Съветския съюз. Или по-скоро почти невъзможно. Някои учени все пак успели да се сдобият с оригинала и това можело да обърне живота на съветските граждани с главата надолу.
Девет години преди излизането на книгата, през 1939 г., Иван Степанович Китов, бивш офицер от бялата гвардия, отишъл в приемната на народния комисар на отбраната на СССР Климент Ворошилов с молба за сина си. Той развълнувано му разказал за успехите на 19-годишния Анатолий.
Последното, което Китов-старши искал, било „бялото“ му минало миналото му да излезе наяве. През 1921 г., само година след раждането на сина им, семейството, страхувайки се от възможни репресии от болшевиките, напуснало родната Самара и се преместило в далечен, но приятелски Ташкент.
Те се установили там и свикнали с тежкия за тях климат и с постоянната липса на пари, а малкият Анатолий започнал да демонстрира изключителни резултати в обучението си.
Пишел брилянтни есета по литература, решавал най-сложните задачи по математика и когато разбрал, че семейството няма достатъчно пари да издържа пет деца, започнал работа като учител. Печелел градски и републикански олимпиади по точни науки и дори станал шампион на Ташкент по… гимнастика.
Ворошилов изслушал бащата и нещата се подредили – младият мъж бил записан в Ленинградското артилерийско училище.
Анатолий Китов завършил през юни 1941 г. с чин младши лейтенант и веднага заминал на фронта – първо командвал артилерийски взвод, а след това – противовъздушна батарея.
И в окопите той продължил да си води бележки и да решава гениални уравнения с много символи, неразбираеми за войниците му. Така минала първата година от войната, а през втората Китов бил тежко ранен в района на Ростов.
След победата военните интереси на страната и любовта му към математиката се преплели в него в едно цяло. През 1951 г. „Кибернетика” на Норберт Винер попаднала в ръцете на Китов.
След края на войната той бил успял да завърши с отличие и Артилерийската академия Дзержински, където получил Сталинова стипендия. В свободното си време посещавал лекции в катедрата по механика и математика на Московския държавен университет и пишел статии за ракетостроенето.
Гений по природа, обогатил и калил таланта си в неуморно учене, той веднага осъзнал колко важна е книгата, която случайно привлякла окото му в секретната библиотека на Специалното конструкторско бюро 245, където през онези години е проектиран първият сериен съветски компютър „Стрела“.
По това време не било обичайно да се говори за кибернетиката в положителен смисъл. Движещата сила зад нейното злепоставяне е съветският психолог Михаил Ярошевски, който публикува редица унищожителни статии. Една от ключовите е пусната под заглавие „Кибернетика”, „наука“, мракобесници“
„Изпитвайки страх от волята и интелигентността на хората, кибернетиците заживяват с мисълта за възможността за прехвърляне на жизнените функции, характерни за хората, на автоматични устройства. Не е ли възможно работникът, стоящ на поточната линия, стачкуващ при намаляване на заплатите, гласуващ за мир и комунисти, да бъде заменен с робот с електронен мозък?“, пише той.
Ярошевски твърдял, че кибернетиката е един от методите, които американският империализъм използва за осъществяване на своите агресивни планове. Според него тази наука е изфабрикувана от философстващи невежи, а самата кибернетика – просто фалшива теория, изключително враждебна към хората и науката.
„Вместо да сърбат каша в ГУЛАГ или нда пребледняват и треперят по време на разпити от „палачите на Берия“, съветските привърженици на кибернетиката са активно ангажирани с популяризиране на своите възгледи“, пише публицистът Игор Пихалов в книгата си „Великият оклеветен вожд. Лъжи и истина за Сталин“, коментирайки първите стъпки на „враждебната наука“ през последните години от живота на Сталин и в първите години от управлението на Никита Хрушчов.
Сталин никога не е говорил за кибернетиката, но по време на неговото управление започва преследването на тази наука.
Заслужава да се отбележи, че Ярошевски, който имал толкова непримирима позиция срещу „американския империализъм“ в началото на 50-те години, се преместил да живее в Съединените щати в края на 90-те години. Атаките му срещу кибернетиката обаче могат лесно да се обяснят. През 1938 г. той попада под репресии и след продължителни изтезания получил 10-годишна присъда в лагерите, но случайно се оказал на свобода след уволнението на народния комисар на вътрешните работи Николай Ежов през 1939 г.
Може би неговата критика към кибернетиката е била само опит да спаси името, репутацията си и да покаже лоялност към държавата.
Анатолий Китов, привличайки подкрепата на математиците Алексей Ляпунов, който преподавал при него в Артилерийската академия, и Сергей Соболев, той написал първата си работа — „Основните характеристики на кибернетиката“.
Изпратили я в Идеологическия отдел на ЦК на КПСС, но от там помолили учените да изчакат, като първо тествали изразените теоретични идеи върху студенти и колеги. Материалът в крайна сметка видял светлината едва през 1955 г., съкратен наполовина, но това вече била голяма победа.
„Наред с изследването и физическото моделиране на процесите, протичащи в живите същества, кибернетиката се занимава със създаването на по-напреднали и сложни автомати, способни да изпълняват отделни функции, характерни за човешкото мислене в най-простите му форми. Фактът, че кибернетиката си поставя такива задачи, несъмнено е положителна страна на това направление, което има голямо научно и приложно значение”, написали съавторите на революционното произведение.
По-голямата част от него била неразбираема за широката аудитория: произведението определяло на чисто научен език основните насоки за кибернетиката и обяснявало, преди всичко на останалите учени, защо гласовете на критиците трябва да бъдат по-тихи.
Удивително, но тогава, през 1955 г., от „Краткия философски речник на СССР“ изчезнала критичната статия за кибернетиката.
По това време 35-годишният Китов вече беше нашумял. През 1952 г. защитил първата докторска степен по програмиране в СССР („Проблеми на програмирането на външната балистика на ракетите с голям обсег“), две години по-късно сменил работата си, напускайки поста ръководител на компютърния отдел в Артилерийската академия за да постъпи в първия в страната Изчислителен център на Министерството на отбраната на СССР.
В следващите години Китов публикува една след друга научни статии, а през 1956 г. издава книгата „Електронни цифрови машини“, станала възможна благодарение на срещата с друг невероятен човек – Аксел Берг. Това запознанство започнало като връзка между шеф и подчинен, но с годините прераснало в силно приятелство.
През 50-те години на миналия век Аксел Берг достигнал самия връх на кариерната си стълбица. Четири години бил заместник-министър на отбраната на СССР – първо при Николай Булганин, а след това при Георгий Жуков. Вече на средна възраст инженер-адмиралът напуснал поста си през 1957 г. поради последиците от инфаркт, но до края на живота си останал влюбен в кибернетиката, с която се запознава през втората половина на живота си.
Берг, роден през 1893 г., бил много по-възрастен от Китов и дори участвал в Първата световна война. През онези години той се представял блестящо в битки, първо на броненосеца „Цесаревич“, а след това и на подводници — руски и съюзнически.
Берг приел съветската власт. През 20-те години на миналия век се увлякъл по инженерството и завършил електроинженерния отдел на Военноморската академия през 1925 г., а само година по-късно оглавил създаденото по негова инициатива Висше военноморско свързочно училище. Впоследствие Берг оглавил Морския изследователски институт по комуникации и телемеханика и станал доктор на науките.
Но дошла 1937 г. и Берг бил арестуван като част от „делото Тухачевски“. Обвиненията били по обичайните членове от Наказателния кодекс на РСФСР – 58-1 (държавна измяна), 58-8 (извършване на терористични актове) и 58-11 (участие в контрареволюционна организация с цел извършване на терористични актове). Той, подобно на известния психолог Ярошевски година по-късно, бил изтезаван, прекарал две години и половина в затвора в Кронщад, но делото така и не стигна до съд или до присъда, въпреки че всичките му публикации били „присъди за екзекуция“.
През май 1940 г. Берг е освободен „поради липса на доказателства за обвиненията“ и почти веднага възстановил правата си. Година по-късно той получил званието контраадмирал инженер и скоро оглавил Всесъюзния институт за радиолокационни изследвания. По време на войната Берг се евакуирал в Самарканд и оттам написал писмо до Сталин за необходимостта от засилване на изучаването на тази област.
Писмата имали ефект и през 1943 г. Берг е помолен да се върне в столицата. В Москва бил създаден Радарен съвет към Държавния комитет по отбрана на СССР под председателството на Георги Маленков – същият, на когото след края на Великата отечествена война Симонов ще пише за необходимостта от съпротива на Запада, и именно Берг, който само преди няколко години чакал да бъде разстрелян, е назначен за негов заместник. Десет години по-късно, през 1953 г., той става заместник-министър на отбраната на СССР по радиооръжията.
Берг бил пристрастен към технологиите и по същото време оглавявал Всесъюзния научен съвет по радиофизика и радиотехника на Академията на науките на СССР.
Той забелязал работата на Китов и му предложил да създаде компютърен център на Министерството на отбраната на СССР.
До голяма степен благодарение на Берг, Китов написва монографията „Електронни цифрови машини“, която по-късно ще бъде преиздадена в Китай, Полша и Чехословакия. Работата е посветена на въпрос, който в онези години е практически неизучен и напълно неразбираем за обикновените хора, затова в предговора Китов дава обяснение, което днес изглежда ненужно и дори смешно.
Трябва да се отбележи, че в книгата често се използват изрази като „машината е способна“, „машината решава“, „машината избира“. и т.н.
Сякаш слагайки край на ерата на преследването на кибернетиката, през 1958 г. в СССР е публикувано първото издание на книгата на Норберт Винер, която най-накрая реабилитира науката в очите на научната общност и обикновените съветски граждани.
И само година по-късно е публикувано едно от ключовите произведения на Китов с подобно име — „Електронни цифрови машини и програмиране”. Този огромен учебник от 600 страници ще бъде на чиновете на студентите по инженерство много години напред. Но по това време Китов си е поставил още по-амбициозна задача. Само един човек може да помогне за разрешаването ѝ – Никита Хрушчов.
През януари 1959 г. Китов, след като си осигурява подкрепата на Берг, пише изложение до генералния секретар на партията. По това време той вече е успял да формулира най-революционната си идея, която излага в брошурата „Електронни компютри“, публикувана година по-рано. Той описва възможностите на компютрите на базово (в съвременния смисъл) ниво, заявявайки, че те могат и трябва да се използват не само за изчисления, но и за обработка на информация. Той твърди, че компютрите могат сериозно да допринесат за цялостната автоматизация на информационната работа и, което е по-важно, на административното управление.
Изчислителните центрове трябва да бъдат свързани в единна система за автоматична информация и изчислителни услуги, която да отговаря на нуждите на всички институции и организации от необходимата научна, техническа, икономическа и друга информация и извършване на изчислителна работа.
Всъщност той предлага създаването на единна мрежа от компютри (грубо казано – затворен Интернет), която да помогне на съветските стопански ръководители да вземат решения въз основа на предавани данни, макар и не в реално време, но с безпрецедентна скорост за онези дни. Показатели за отделните колхози /б.р. колективни стопанства/, парични наличности в каси, дори разписания на влаковете — всичко това щяло да се предава по създадената от Китов мрежа. Такива амбициозни предложения в онези години не е имало и не е могло да има.
След като събира положителни отзиви от колегите си, Китов пише изложение до Хрушчов, в което очертава идеите си относно Единната държавна мрежа от компютърни центрове. Една от основните тези на Китов е – „Да изпреварим Амарика, вместо да я догонваме!“
„Китов предложи първо да се инсталират компютри в големи предприятия и в отделни държавни служби, а след това да се комбинират в „големи комплекси“, като в крайна сметка се създаде „единна автоматизирана система за управление“ на националната икономика на цялата страна. Той смяташе, че тези мерки ще доведат до значително намаляване на административния и управленския персонал и дори до закриване на редица държавни агенции“, казва историкът и преподавател в Масачузетския технологичен институт Вячеслав Герович.
Леонид Брежнев, който тогава заема поста секретар на ЦК на КПСС, приема предложенията сериозно. Той нарежда създаването на правителствена комисия и назначава Берг за неин ръководител, който по това време оглавява научния съвет по проблемите на кибернетиката в Президиума на Академията на науките на СССР.
„Възможно е да се автоматизират повече или по-малко от операциите, които обикновено се извършват от хора. Но ролята на мениджъра в никакъв случай не намалява, нито се изключва, кибернетиката има за основна цел да помогне на човек да повиши ефективността на своите дейности в управлението на сложни, често бързи и трудни за контрол процеси“, казва Берг на заседание на Президиума на Академията на науките на СССР през април същата 1959 г.
Той дава зелена светлина на всички идеи на своя приятел Китов, но крайното решение зацикля. През есента, няколко месеца по-късно, Китов отново пише до Хрушчов и прилага подробен проект от 200 страници на глобална автоматизирана система. Той започва с остри критики към Министерството на отбраната на страната, което според него се е забавило с цифровизацията на ведомството.
И след това започват проблемите. Ръководството на Министерството на отбраната не харесва факта, че шефът на собствения им компютърен център критикува ведомството директно пред генералния секретар. За разглеждане на писмото му до Хрушчов се събира комисия под ръководството на маршал Константин Рокосовски. Отговорът пристигнал не след дълго — Китов веднага е отстранен от поста и изключен от партията. Но неговите идеи все още били частично включени в указа „За ускоряване и разширяване на производството на компютри и въвеждането им в националната икономика“.
Хората от властовите структури били притеснени от факта, че в резултат на навлизането на компютърните технологии много от тях можели да останат без работа.
„Ръководството на Съветския съюз зае предпазлива и двойствена позиция. От една страна насърчаваше новите технологии, но от друга страна не искаше да предприеме сериозна организационна реформа на управленските структури. В постановлението на правителството не бяха включени най-важните идеи на Китов за създаване на общонационална мрежа от компютърни центрове и единна автоматизирана система за управление на икономиката на цялата страна” – обяснява Герович.
След като идеята за създаване на съветския интернет е отхвърлена, Китов се съсредоточава върху научната дейност – пише книги и развива идеите на кибернетиката. След няколко години му е предложено да оглави Главния изчислителен център на Министерството на радиопромишлеността на СССР. Преди това той успява да защити докторската си дисертация на тема „Използване на компютри за решаване на проблеми на противовъздушната отбрана“.
Вероятно с известна горчивина той приел новината за създаването на системата ARPANET през 1969 г. от американското министерство на отбраната, свързваща военни обекти, университети и държавни органи на страната в единна мрежа — точно това, което предлага Китов на Хрушчов.
През 70-те години на миналия век бившият военен се заинтересувал от медицината, въвеждайки автоматизирани системи за управление в тази област. Китов посрещнал 80-те години като ръководител на катедрата по компютърни технологии и програмиране в Московския институт за национално стопанство на името на Г.В. Плеханов.
Той умира през 2005 г., когато е на 85, надживявай своя приятел, съратник и покровител Берг с 26 години.
Източник: