България
ИПИ: Дори и без приет бюджет държавата няма да фалира
Държавата ще продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува бюджет или да приеме удължителен закон.
Това се посочва в извод на анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Експертите анализират темата “Без бюджет за 2025 и без удължителен закон: какво следва?“, уточни БТА.
В анализа се отбелязва, че към момента е почти сигурно, че народните представители няма да приемат в срок внесения бюджет от служебното правителство – големите партии са силно критични към предложената рамка и по всичко личи, че ще изберат тактика да бавят максимално разглеждането на пакета бюджетни закони. В същото време служебният финансов министър не желае да изтегли предложената рамка на държавните финанси и няма намерение да внася т. нар. удължителен закон – подобна беше практиката в края на 2021 и 2022 година, допълват икономистите.
Какво се случва без приет бюджет за новата година и без удължителен закон, указващ какво от стария продължава?
От ИПИ отбелязват, че противно на апокалиптичните картини, които се чертаят в този сценарий, в устройствените закони на трите големи бюджета в държавата е предвиден този вариант.
В чл. 87 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) се урежда автоматичното удължаване на Закона за държавния бюджет. Според текста в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила по този закон и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
Икономистите коментират, че важните моменти тук са, че се отчитат влезли в сила актове на НС и МС, тоест запазва се размерът на основните плащания, спазват се фискалните правила и съответно фискалната стабилност и плащанията са до размера на приходите, които номинално ще се увеличат (ръст на обороти и възнаграждения в икономиката) и без депутатите да предприемат някакви действия. В този смисъл не говорим за бюджет 1/12, а за нормално функциониране на бюджетните сфери в началото на годината, посочват експертите.
Чл. 98 от ЗПФ урежда автоматично удължаване на бюджетите на общините, отбелязват още от ИПИ. Според записаното в него в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите по бюджета на общината се събират в съответствие с действащите закони, а разходите се извършват в размери не по-големи от размера на разходите за същия период на предходната година, и при спазване на фискалните правила по този закон.
Икономистите коментират, че текстът за общините е по-рестриктивен, което означава, че всички местни плащания, в т.ч. делегираните от държавата дейности, ще се запазят в същия размер като предходната година.
Чл. 19 ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) урежда автоматичното удължаване на бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО).
Текстът гласи, че в случай че бюджетът на държавното обществено осигуряване не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно действащите нормативни актове, а за издръжка на органите на Националния осигурителен институт се разходва месечно до една дванадесета част от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.
От ИПИ отбелязват, че всички плащания по бюджета на ДОО ще продължат да се извършват – няма да има проблем с пенсиите и различните обезщетения. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансфера към бюджета на ДОО и съответно нужните средства за покриване на дефицита. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НОИ и не касае пенсии и обезщетения, посочват експертите.
Чл. 29 ал 4 от Закона за здравното осигуряване урежда автоматичното удължаване на бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Според него в случай че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година.
От ИПИ коментират, че всички плащания по бюджета на НЗОК (за болнична помощ, лекарства и т.н.) ще продължат да се извършват. Приходите от осигуровки ще се по-високи, следствие от ръста на възнагражденията и поддържането на висока заетост. Автоматичното удължаване на държавния бюджет (по чл. 87 от ЗПФ) подсигурява трансферите за здравно осигуряване от бюджета. Правилото 1/12 е само за издръжката на органите на НЗОК и не касае здравноосигурителни плащания.
„Накратко, държавата ще продължи да функционира нормално и без парламентът да гласува бюджет или да приеме удължителен закон. Разбира се, приемането на удължителен закон дава по-голяма правна сигурност, тъй като отваря възможност за разписването на конкретни разходи и ангажименти. И ако текущата законова рамка позволява да се избегне непосредствена бюджетна криза, то влизането в нова година без приет бюджет създава рискове както за предвидимостта на бизнес средата и икономиката като цяло, така и за нормалното функциониране на институциите, в т.ч. местните власти“, коментират от Института за пазарна икономика.
Разходната част на бюджета е изготвена на база на действащи политики и действащо законодателство, заяви служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова на брифинг в Министерския съвет на 18 декември.
Тя коментира мнения на експерти и финансисти да се съкратят разходите и попита: „Кои разходи, уважаеми господа политици и експерти? Разходите на заплати и пенсии или разходите за капиталовата програма?“
„Няма да бъда финансовият министър, който да предложи намаляване на доходите и пенсиите на хората, нито ще възпрепятствам изпълнението на националните стратегически проекти и на проектите на общините за водоснабдяване, инфраструктура, образование, култура и социални дейности“, заяви финансовият министър. Според нея проблемът не е в разходите за възнаграждения и пенсии, проблемът е начинът, по който бяха увеличени, без да се основават на здрава икономическа логика. По всички приети от Народното събрание промени в законите, свързани с увеличаване на разходите за персонал, Министерството на финансите е изразило отрицателни становище, каза Петкова и добави, че „тези становища бяха изхвърлени в кошчето“.
Заради отказа на Министерството на финансите да внесе удължаване на бюджета за 2024 г., новата година ще започне без бюджет, заявиха от „Продължаваме промяната“.
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев настоя Министерският съвет да внесе удължителен закон за държавния бюджет, който да влезе в сила от 1 януари 2025 г
По думите му, ако не бъде приет този закон, няма да има правно основание за събиране на здравни вноски от 1 януари 2025 г., това са 30 млн. лв. на ден загубен приход за хазната. Няма да има компенсации за електроенергията за бизнеса, нито ще могат да се събират парите за компенсации – нито да се раздават. Бизнесът ще трябва да плаща на борсови цени, каза Василев.
Източник: