България
„Синя България“: Пред нас стоят само два възможни пътя
СБ предлага на обществено обсъждане нашето разбиране за нужните икономически действия и тяхното прилагане в бюджета. Пред България стоят само два възможни пътя за бъдещото ни развитие. Единият е десен и с добър резултат, другият е лесен и с тъжен край.
Ето какво предлагат от „Синя България“:
Първият е пътят на десницата. Този път предполага преосмисляне на икономическата политика и предприемане на дълбоки реформи.
Това означава привличане на частни инвестиции в инфраструктура и съкращение и оптимизиране на публичната администрация. Прекратяване на административното определяне на доходите и ограничаване на изпреварващото нарастване на разходите, Прекратяване на ценовото субсидиране и заместването му с грижа единствено за истински нуждаещите се.
Това е единственият път, който ще доведе до устойчив растеж на доходите, до ръст на икономиката и до ефективна социална грижа за болните и за възрастните хора.
Вторият път е пътят по който вървим днес. Пътят на безотговорността. Път по който всички се държим като на циганска сватба, отказвайки да мислим, че сметката за това безумие ще трябва да я платим ние и то още утре!
Практика на високи разходи без необходимите реформи, вече води до неща, които виждаме в официалните статистики – растящ дефицит, увеличаване на държавния дълг и задълбочаване на структурните проблеми. При този сценарий, разходите за заплати в публичния сектор и пенсии продължават да се увеличават без покритие и на заем, като се разчита на краткосрочни и нереалистични източници на приходи. Това ще задълбочи икономическата нестабилност, ще отблъсне частните и чуждестранни инвестиции и ще лиши страната от възможност за устойчив растеж.
Накрая всички заедно ще бъдем значително по-бедни!
Изборът между тези два пътя е критичен за бъдещето на страната.
За съжалени,е България е направила няколко крачки по глупавия. Това е така, защото в парламента няма дясна политическа алтернатива, готова да постави важните въпроси и да се пребори за истинските решения.
Предложеният бюджет е доказателство за това.
СБ предлага на обществено обсъждане нашето разбиране за нужните икономически действия и тяхното прилагане в бюджета.
Убедени сме, че бюджетът трябва да е инструмент за изпълнение на заложени политически цели.
Ето какви са големите цели според СБ:
Изпреварващ икономически ръст спрямо средния за ЕС
Средства за постигане:
Годишни инвестиции в размер между 25% и 30 % от БВП (50-60 мрлд. лева за 2025 г.). В момента сме на ниво около 15% от БВП, идващи 80% от частния сектор. Това значи привличане на допълнителни 20-30 милиарда лева годишно над сегашното ниво, което може да дойде само от големи чуждестранни частни инвеститори. В България няма такъв капитал в частния сектор, нито има такива резерви в държавния бюджет. Частта, предвидена за инвестиции от европейските фондове (вкл. по ПВУ), е около два милиарда лева годишно. Чужди инвестиции обаче няма да дойдат бързо в такива обеми, ако не се стабилизираме политически, не влезем в еврозоната, не задържим ниски и плоски данъците и бързо не се изгради модерна инфраструктура. Бюджетната политика трябва да е съобразена с тези цели. Затова държавата трябва да допусне частни инвестиции в изграждането и поддържането на публична държавна и общинска инфраструктура и да привлече частни инвестиции в държавните дружества (от стратегически големи международни компании) и да спре да играе ролята на крупен търговец и инвеститор, защото 1) няма пари за това, 2) малкото пари, които има за това, се крадат и се разхищават, и 3) там, където има много държава, няма много частни инвеститори.
Бързо изграждане на качествена и модерна инфраструктура
Средства за постигане:
Изграждане и поддържане на голямата публична инфраструктура на държавно и общинско ниво с частни капитали на концесионен принцип. Това включва изграждане и довършване на всички автомагистрали, модернизация на магистралните ЖП линии за вдигане на скоростта до 160 км/ч и повече (с либерализация на пътническите ЖП превози и допускане на частни инвеститори там), изграждане и модернизация на ВиК циклите на големите градове, вкл. изграждане на нови водоеми и язовири, където е необходимо, изграждане на заводи за преработка на отпадъци и депа, изграждане на тунели под Стара планина при Шипка и Петрохан, изграждане на нови мостове на река Дунав, модернизация на пристанищата във Варна и Бургас (вкл. изместване на пристанището във Варна от центъра на града към Варненското езеро), модернизация на международните летища в Пловдив и Горна Оряховица (след прекратяване на съществуващия неизпълнен концесионен договор там), модернизация на ЖП гарите и пространствата около тях в големите градове, и т.н. Това са проекти на обща стойност доста над сто милиарда лева, от които обществото ни има остра и спешна нужда, но които държавата няма да има не просто скоро, а за едно поколение напред. В същото време тези капитали могат да бъдат инвестирани в българска инфраструктура от големи чуждестранни оператори на подобни обекти и така страната ни да получи модерна инфраструктура на средноевропейско ниво за един мандат, а не за едно поколение. Обемите на годишните преки чужди инвестиции в инфраструктурно строителство ще доведат и до изпълнението на целта да се вдигне общия размер на инвестициите в икономиката и да се постигне изпреварващ икономически растеж. Всъщност, друг начин да се случи това просто няма. Излизането на държавата от ролята ѝ на инвеститор и ремонтьор на инфраструктура ще освободи оскъдни финансови ресурси за други важни бюджетни приоритети и ще намали драстично голямата корупция, захранвана основно именно от тези държавни разходи.
Постигане на ефективни и достъпни системи за образование и здравеопазване
Средства за постигане на целите в образованието:
Гарантиране на модерна инфраструктура, качествена учебна среда през решения, базирани на публично-частно партньорство, целево използване на налични ресурси и стратегическо планиране
Насърчаване на частните инвестиции и ПЧП през дългосрочни договори с частни компании за изграждане и поддръжка на училищна инфраструктура. Чуждестранни или местни инвеститори могат да изграждат нови училища или кампуси, като държавата и общините заплащат разсрочено чрез гарантирани приходи от бъдещи бюджети.
Частни инвестиции в технологии и съоръжения. Компании, специализирани в технологии, трябва да бъдат привлечени за изграждане на дигитални лаборатории, иновационни центрове и модерни учебни пространства в замяна на данъчни облекчения.
Незабавно гарантиране на финансирането по Националния план за възстановяване и устойчивост за проекти, свързани с дигитализация и модернизация на училища.
Административни и регулаторни мерки за облекчаване на процедурите за инвестиции в образованието: Намаляване на бюрокрацията за инвеститори.
Изграждане на лаборатории за иновации и технологии, създаващи среда за практическо обучение в реално време.
В сектора на здравеопазване целта е да се осигурят повече, по-качествени и по-ефективни здравни услуги срещу ежегодно нарастващите разходи на обществото за здравеопазване.
Средства за постигане в здравеопазването:
Поддържане на ефективна и равнодостъпна извънболнична помощ, осигуряваща активна превенция и профилактика на заболяванията, ранна диагностика и своевременно лечение за всички български граждани. Финансирана от държавата 4-годишна програма за разкриване на практики на лични лекари в населените места, в които такива липсват или са недостатъчни, съобразено с Националната здравна карта. Финансово обезпечаване на изпълнението на целите, заложени в Концепцията за развитие на спешна медицинска помощ на Министерски съвет от 2014 г. Ефективни и финансово обезпечени програми за профилактика и ранен скрининг на социално-значимите заболявания, гарантиращи по-добър здравен резултат срещу по-малко изразходени от обществото средства.
Оптимизиране на болничната помощ, позволяващо огромните средства, които сега се разходват за болнични услуги, да бъдат инвестирани в реалните здравни нужди на хората, а не във финансиране на бизнес интереса на определени структури. Прекратяване на договорите с НЗОК на болници, чиято дейност не съответства на здравните нужди на населението в съответния регион. Активна държавна политика за стабилизиране на съществуващите структуроопределящи болници и разкриване на нови структури там, където такива липсват, съгласно Националната здравна карта. Трансформиране на част от леглата за активно лечение в такива за продължително лечение и палиативни грижи.
Гарантиране на достъпно лекарствено лечение на възможно най-ниска цена. Въвеждане на централизирана държавна платформа за електронен търг на лекарства за нуждите на болниците. Въвеждане на механизъм за заплащане за резултат за скъпоструващите иновативни лекарства, финансирани с публични средства. Обвързване на заплащането от НЗОК на нови медикаменти с гаранция за запазване на съществуващите вече на пазара ефективни медикаменти на същия производител.
Спиране на убийствените за най-бедните слоеве от населението проинфлационни политики
Средства:
Задържане на общите бюджетни разходи в частта за социалните плащания, пенсиите и заплатите на служителите в публичния сектор. Преформатиране на социалните програми с акцент върху подпомагане само на хора в нужда, с използване на обективно измерими критерии за бедност, включващи всеобхватен доход и имотно състояние. Определяне на разумни времеви рамки за достъп до програмите за подпомагане. Промяна на обхвата на социалните програми с фокус върху помощи за прехрана, домакинска енергия, базови транспортни услуги и детски грижи и образование. Спазване на златното швейцарско правило при увеличаване на пенсиите. Намаляване на бройката заети в публичния сектор и ограничаване на растежа на заплатите там в рамките на инфлацията в средносрочен план.
Прекратяване на ценовото субсидиране и заместването му от социални програми за подпомагане само на истински бедни хора в нужда.
Постигане на условно балансиран бюджет в рамките на един мандат.
Бързо подобряване на социалната и техническата инфраструктура на изоставените региони
Средства:
Държавен ангажимент за инвестиции в най-бедните и обезлюдени райони на България чрез пренасочване на средства от строежа и ремонти на големите инфраструктурни проекти, които ще бъдат изпълнявани от частни инвеститори на концесия.
Децентрализация на бюджетните приходи с отстъпване на до една трета от ДДС на общините (най-бедните общини ще получават най-голям процент от ДДС, а най-богатите най-малък). Това няма да замести държавния ангажимент за инвестиции в социална и техническа инфраструктура в бедните общини
Достатъчно, справедливо и навременно социално подпомагане на истински нуждаещите се категории граждани
Средства:
Отделяне на социалните плащания от политиките по доходите и начина на формиране на пенсиите
Ясни критерии за това кои групи граждани трябва да са обект на социално подпомагане с използване на обективно измерими критерии за бедност, включващи всеобхватен доход и имотно състояние
Определяне на разумни времеви рамки за достъп до програмите за подпомагане
Промяна на обхвата на социалните програми с фокус върху помощи за прехрана, домакинска енергия, базови транспортни услуги и детски грижи и образование
Спазване на златното швейцарско правило при увеличаване на пенсиите
Нова система за ТЕЛК
Възстановяване на данък общ доход за деца
Гарантиране на среда за конкурентноспособна икономика
Средства:
Пазар на труда – намаляване на бройката заети в публичния сектор (съответно увеличаване на бройката достъпен човешки ресурс за частния сектор), ограничаване на растежа на заплатите в публичния сектор, разкачане на МРЗ от средната заплата
Ниски плоски данъци
Еднакво ДДС
Прекратяване на ценово субсидиране
Приватизация
Въвеждане на еврото
Осигуряване на достъп до инвестиционно финансиране чрез по-голям държавен гаранционен фонд
Гарантиране на националната сигурност и капацитета за противодействие на кризи
Средства:
Генериране на фискален резерв за посрещане на кризисни ситуации, като мигрантски вълни, природни бедствия, пандемии, световни рецесии, война.
Инвестиции в отбрана и преформатиране на сегашните бюджетни лимити в тази сфера
Инвестиции в охрана на границата
За разлика от това в предложения бюджет за 2025г. липсват заложени цели. Вместо това ни се представя сбор от числа, в които са включени всички предизборни обещания. Бюджет, който задълбочава съществуващите проблеми и поражда нови.
Ето какви са според СБ проблемите с предложения от МС бюджет за 2025:
Залага се огромно увеличение на разходите с над 20 милиарда лева, което не се е случвало от Виденово време насам. Това ще доведе директно до увеличаване на дълга и до сериозен инфлационен натиск.
Държавата ще преразпределя над 46% от БВП – абсолютен рекорд в най-новата ни история – във време, когато няма икономическа рецесия, няма война или природни бедствия, няма миграционна криза или пандемия.
Драстично увеличени постоянни разходи – за заплати на служители в публичния сектор, за пенсии и за субсидии – се покриват с еднократни и нереалистични схеми (като измислената „данъчна амнистия“). Освен, че такива еднократни „приходи“ няма да се случат, проблемите с увеличените постоянни разходи ще останат и в следващите години, когато резерви за еднократни приходи няма да има. То и сега няма.
Заложените приходи са поне с 8 милиарда лева (около 4% от БВП) над реалистично постижимите, което ще доведе до огромен бюджетен дефицит над 7% от БВП.
Предвижда се увеличение на данъчно-осигурителната тежест (по-висок максимален осигурителен праг и по-високи осигурителни ставки). Предвиждат се и нови специфични данъци, като този върху добивната промишленост. Това ще охлади допълнително икономиката и ще намали апетита за инвестиции както от чуждестранни, така и от местни инвеститори. Забавянето на инвестициите и растежа ще доведе до забавяне на растежа на доходите за всички български граждани и до влошаване на данъчните постъпления в средносрочен план.
Не се предвижда никакво участие на частни инвеститори в изграждането и поддържането на публична инфраструктура. В същото време държавата няма финансов ресурс, административен капацитет и „морален компас“ да се справи с тези задачи. След спирането на всички капиталови програми на държавата и общините, през последните няколко години има остра нужда от инвестиции в публична инфраструктура за справяне с водните кризи в редица градове, с управлението на отпадъците, с авариите по ЖП инфраструктурата и с повишената смъртност по пътищата. От предложения бюджет не се вижда как ще се случи това.
Не се предвижда никаква оптимизация на администрацията, която само расте през последните години. Предвидени са увеличения на заплатите там с 25-30% при очаквана инфлация около 2.5%. Това ще създаде допълнителен натиск върху пазара на труда, от който ще страда българският бизнес. Средната заплата в публичния сектор изпреварва с доста средната заплата в частния сектор, което ще привлича квалифицирани хора към публичния сектор при вече съществуващи сериозни дефицити на кадри в икономиката на страната. Това ще ограничи още повече възможностите за икономически растеж (държавните чиновници не произвеждат нищо) и ще вдигне разходите за заплати на бизнеса, което ще влоши конкурентоспособността му.
Не се предвиждат мерки за стимулиране на частните инвестиции и за улесняване на достъпа до финансиране на иновативни фирми, на бизнеси с висока принадена стойност и на малки и средни предприятия.
Не се предвижда приватизация на държавни фирми, а в същото време не се предвиждат и средства за рекапитализиране на източената държавна енергетика (за която ще са необходими милиарди) и за покриване на загубите в държавни дружества, като БДЖ и Български пощи.
Като цяло така конструираният бюджет е нереалистичен в приходната си част, инерционен и нереформаторски като логика, и вреден по същество. Той ще доведе до дефицит много над маастрихтския критерий от 3% от БВП и ще причини отново висока инфлация. Така ще нарушим два от критериите за присъединяване към еврозоната и отново ще пропуснем възможността да завършим европейската интеграция на страната.
Синя България изразява тревогата си, от това, че обществения дебат за бюджета се води “на парче”, по отделни части от него и е доминиран от секторни лобистки спорове.
Призоваваме парламентарните партии, работодателските организации, синдикатите и целия неправителствен сектор към дебат и постигане на съгласие около политическите цели, чиито инструмент ще бъде бюджет 2025.
Източник: