Свят
Южна Корея: за какво беше прав сваленият президент
След обявяването за кратко на военно положение от вече отстранения президент Юн Сук-йол, политическата криза в Южна Корея още не е отминала. Междувременно 12 членове на Консервативната партия гласуваха за импийчмънт на своя съпартиец. Но той може да стане факт чак когато Върховният съд на страната си каже думата. А дотогава могат да минат и шест месеца.
Все пак най-голямата опозиционна партия обяви, че няма да заведе дело срещу временния президент Хан Дук-су (който дотогава бе премиер), за да не застраши функционирането на управлението.
Американският президент Джо Байдън вероятно е особено доволен от това – тъй като през двете години, в които Юн бе президент, САЩ и Южна Корея задълбочиха още повече съюза си. Същевременно, не без американски натиск, Юн придвижи напред въпроса за помирението с Япония. Бившата жестока колониална сила Япония от десетилетия отказва да поеме историческата си отговорност изцяло. Последно Сеул се съгласи да изплати обезщетения на малкото все още живи жертви – предимно жени, които е трябвало принудително да служат като проститутки на японските войници по време на Втората световна война.
Япония отказва да признае миналото
Тази стъпка на Юн, който и без това не бе обичан в родината си, го направи още по-непопулярен. И сега Вашингтон се опасява, че неговият наследник може да ревизира тази политика на сближаване. Подобна смяна на курса не би била непременно в интерес на Южна Корея, но от чужбина не е напълно разбираемо защо много южнокорейци въпреки това държат на следното нещо: и до днес консервативните японски правителства отказват да признаят жестокостите, извършени от имперска Япония в Корея и Китай.
Съюзът между двете демократични съседки Южна Корея и Япония е наистина необходим, ако трябва да се противопостави нещо ефективно на авторитарен Китай и на неговия властелин Си Дзинпин – в това отношение Юн има право. Именно поради това двете страни не само създадоха нов формат на сътрудничество със САЩ, но и всяка от тях поотделно оказва подкрепа на нападната от Русия Украйна. В отговор те очакват подкрепа от натовските партньори за подготовката си за евентуална битка с Китай.
Ако новият президент реши да прекрати сътрудничеството с Япония, за да спечели точки сред населението, това не само ще е крачка назад за усилията на САЩ в региона, но и сериозен проблем за сигурността на Южна Корея, Япония и Тайван.
Защо не обичат много САЩ?
В Северна Корея, в зловещото царство на Ким Чен Ун, също ще следят внимателно дали наследникът на Юн ще прекрати връзките с Япония, а и дали няма да разхлаби засилените напоследък контакти със САЩ. САЩ не се ползват с популярност в Южна Корея, като и тук причината не става ясна веднага. Нека обаче припомним, че непосредствено след края на Втората световна война, преди Корейската война, Вашингтон, въпреки своето военно присъствие в южната част на Корейския полуостров, не предотврати убийствата на корейци, обявени за комунисти. През 1948 и 1949 година на остров Чеджу бяха избити 30 000 души, десет процента от населението, без САЩ да се намесят.
По време на военната диктатура (1961-1979) за тези престъпления не биваше да се говори. Промяна настъпи едва с демократичния обрат през 1980-те години. Най-накрая през 2008 година на острова бе поставен паметник на жертвите, включително и като един вид упрек към САЩ. Вашингтон и до днес отказва да поеме отговорност за събитията.
Частично негативното отношение към САЩ обяснява защо евентуална нова политическа ориентация на страната може отново да преобърне фаворизираната от САЩ и задействана от Юн архитектура за сигурност в региона. Ето защо сега от политическите лидери се изисква предпазливост.
Политиката на помирение трябва да продължи
Юн много отслаби демокрацията в Южна Корея, заради опита му за преврат той и неговите съмишленици рискуват да влязат в затвора. Новата политика на помирение и партньорство, която едва бе започнала, не бива да се превръща в колатерална щета на предстоящото съдебно преследване. Тъй като това ще работи само за враговете на свободата в Пекин и Пхенян.
*Авторът Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения „Карнеги“ и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.
Източник: