Customise Consent Preferences

We use cookies to help you navigate efficiently and perform certain functions. You will find detailed information about all cookies under each consent category below.

The cookies that are categorised as "Necessary" are stored on your browser as they are essential for enabling the basic functionalities of the site. ... 

Always Active

Necessary cookies are required to enable the basic features of this site, such as providing secure log-in or adjusting your consent preferences. These cookies do not store any personally identifiable data.

No cookies to display.

Functional cookies help perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collecting feedback, and other third-party features.

No cookies to display.

Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics such as the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.

No cookies to display.

Performance cookies are used to understand and analyse the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.

No cookies to display.

Advertisement cookies are used to provide visitors with customised advertisements based on the pages you visited previously and to analyse the effectiveness of the ad campaigns.

No cookies to display.

Connect with us

Любопитно

Демир Демирев с нова поетична книга – „Злато поле. От времето към вечността“

Published

on

Демир Демирев с нова поетична книга – „Злато поле. От времето към вечността“ – нека и тя, като „Злато поле – Париж“, го води към жаждата за светлата сърдечна жар, която никога не пресъхва и няма къде да се отиде по-нататък от нея…

Демир Демирев или да уловиш безпределността

и в преходността, и в словото

Демир Демирев е роден на 5. 10. 1941 г. в с. Злато поле, Хасковско. Член е на УС на Съюза на независимите писатели, клон Димитровград, както и на СБП. Автор е на поетичните книги: “Бяла вода” ; “Само душата ми…” ; “Усилия” ; “Писма за тебе” ; “В сянката на розата” ; “Тополчице” ; “Лъжецо мили, Одисей…” ; “Невидимото ще узрее в есента” ; „Навътре в малчанието”; „Говори облакът”; „Злато поле – Париж” ; „Скитащи слънца” и др. Негови стихове са превеждани на руски и португалски, а по някои от тях са написани песни.

Има престижна награда в международения конкурс на името на Гийом Аполинер под надслов „Цветните игри на Пиренеите“. Със своята прозорливост неочаквано да извлича скрития смисъл в думите, той улавя отблясъците в позлатата на родната му тракийска низина, в течащите като жива кръв залези над нея, в златните ѝ гроздобери, в нейните мистериални вина… Въздига с възправящото се към безкрая родно Злато поле, със светещата дори и в мрака Марица, нашепва слова за вечния храм на Бога – природата и човешката душа. С безпределността, криеща се в преходността и краткостта, в словото. Сваля небето в земни звуци и така връща обратно дареното му от най-големия Творец. Със силата на своята лаконична метафористичност ни уверява, че и най-малкото българско селце, носещо тази свята вибрация, не е по-малко значимо от Париж и което да е друго място, в което жаждата за светлата сърдечна жар никога не пресъхва. И че няма къде да се отиде по-нататък от него.

Дадено ми е в повече – в Юга съм

Утоляване на жаждата

Утоляване на жаждата

хълмове от птици

прелитах

над различни бездни

вървях

във пясък жив

пред безсънието

на мъртвата вода

превръщах

тишината в жар

по камъни побити

името си пишех

с кръв

Вписвания

Край Злато поле

там където

звездите

в реката

са въпросителни знаци

някой

по стъкло

оставил е

следи

червени

все едно кой е бил

посял е крачки

в тревата.

Госпожи

Покланят се

на вятъра

госпожите –

старите

Златополски върби.

Зелена неделя

Далечните върби на ветровете

размахът на ръцете им

по-голям от тях.

Гнездо

Имам го

Злато поле

И едно небе

Над мене.

Неравноденствие

Узря

лозарският хълм.

Нямам място

в градината.

Там при любовта

В Париж

с последната ми есен

и Целувката на Роден –

чаша недопита самота.

Незабравен от Бог

Дадено ми е

в повече.

В рая съм.

Живея на Юг.

В Злато поле.

Къде по-нататък!“

Източник:

Read More

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съобщение: NoviniLIVE.com е автоматична система (уеб сайт), който кешира (запазва) автоматично новинарско съдаржание от Google и интернет и ви го предоставя на едно място. Всички снимки, видео клипове и текстове принадлежат на съответните информационни агенции - споменати директно под статиите. NoviniLIVE.com не се обвързва по никакъв начин с тяхното мнение. Моля ако имате претенции за нарушаване на авторски права се свържете с нас на: info@NoviniLIVE.com с съответният линк на статията. Copyright © 2024 NoviniLIVE.com