Свят
Новият президент! Управляващите в Грузия избраха крайнодесен, антизападен хардлайнер
Бивш футболист на „Манчестър Сити“ беше назначен в събота за президент на Грузия от новоизбрания, но непризнаван от опозицията парламент в Тбилиси след 17 дни на проевропейски протести, обхванали малки и големи градове в кавказката страна. 53-годишният Михаил Кавелашвили е бивш депутат от все по-авторитарната управляваща партия „Грузинска мечта“ и беше единственият кандидат за поста, обобщава събитията в бившата съветска република Би Би Си.
Вчера 224 от присъствалите 225 (от общо 300) членове на избирателната колегия на Грузия гласуваха за него. Четирите основни опозиционни групи не участваха в гласуването, отхвърлиха Кавелашвили и бойкотираха парламента, настоявайки, че изборите, произведени през октомври, са били фалшифицирани. Въпреки минусовите температури, големи групи протестиращи се събраха пред парламента от рано сутринта в деня на вота.
Досегашният прозападен президент на Грузия Саломе Зурабишвили определи избора на Кавелашвили като пародия и заяви, че тя представлява единствената останала легитимна институция в Грузия. Премиерът Иракли Кобахидзе обвини Зурабишвили, че се опитва да навреди на интересите на Грузия, като подчерта, че когато мандатът ѝ изтече на 29 декември, тя ще трябва да се пенсионира.
„Имаме много силни държавни институции, така че със сигурност нямаме затруднения да поставим ситуацията под пълен контрол“, каза министър-председателят, цитиран в петък. Съпартийката му Нино Цилосани каза пред журналисти, че Зурабишвили вече не е президент в очите на обществеността.
Протестите срещу „Грузинската мечта“ започнаха веднага след изборите през октомври, но ескалираха на 28 ноември, когато правителството обяви, че спира преговорите за присъединяване към ЕС до 2028 г.
Преобладаващото мнозинство от грузинците подкрепят пътя на страната към Европейския съюз и членството в общността е записано в конституцията.
В нощта преди гласуването столицата Тбилиси беше разтърсена от спонтанни протести с участието на айти специалисти, служители в публичния сектор, хора на изкуството, актьори и адвокати. „Стоим тук, за да създадем правова държава веднъж завинаги, за да спазваме разпоредбите на конституцията и човешките права“, каза 47-годишният адвокат Давид Кикалейшвили за Би Би Си.
През 2022 г. избраният за държавен глава Кавелашвили създава фракция, пропагандираща антизападни теми, която официално се отделя от „Грузинска мечта“, въпреки че все още се смята, че е под неин контрол. Политическото движение „Народна сила“ е известно с това, че е основният глас на антизападната пропаганда в Грузия. Кавелашвили обвинява опозиционните партии, че действат като „пета колона“, насочвана от чужбина, и описва президента Зурабишвили като „главен (чуждестранен) агент“. Бившият футболен нападател премина в политиката, след като беше дисквалифициран и не можа да се кандидатира за ръководител на грузинската футболна федерация, тъй като не отговаряше на условията.
Въпреки че неговото движение участва заедно с „Грузинска мечта“ на изборите през октомври, сега то реши да действа в парламента като „здравословна опозиция“, за да заеме мястото на „така наречената радикална опозиция, финансирана от чужди сили“.
Депутатът от партията „Народна сила“ Гурам Мачарашвили, който обяви на 13 декември, че неговата фракция ще напусне управляващото парламентарно мнозинство, каза пред Би Би Си, че случващото се в страната е „изкуствено създадена криза, характеризираща се с влиянието на чужди сили“. Мачарашвили и Кавелашвили са архитектите на спорния грузински закон за „чуждестранните агенти“, окачествяван от опозицията в страната като закон в руски стил.
На въпроса какво означава „здравословна опозиция“, Мачарашвили каза: „Опозиция не означава непременно опозиция по всички въпроси, не означава само сътрудничество с чужденци. Това означава конкуренция с управляващата партия за правене на по-добри предложения за най-доброто за бъдещето на Грузия.“
„Грузинска мечта“, основана от бизнесмена милиардер и бивш грузински премиер Бидзина Иванишвили, е обвинявана, че връща страната обратно в сферата на влияние на Русия, отбелязва Би Би Си.
„Има системни изтезания, нечовешко и унизително отношение към гражданите“ (по време на протестите), каза бившата правозащитничка Нино Ломжария. Театралите, които се присъединиха към протестите в петък, скандираха: „Полицията е навсякъде, правосъдието го няма никъде!“.
Междувременно кметът на Тбилиси отложи запалването на коледната елха в столицата на фона на опасенията, че протестиращите, събрали се в града, ще прибегнат до насилие, след като избирателна колегия назначи Кавелашвили за президент. Кметът Каха Каладзе обяви отлагането на брифинг в сградата на правителствената администрация няколко минути преди началото на събитието, съобщи грузинската служба на Радио „Свободна Европа“.
Около час преди това стотици полицаи бяха разположени в района и бяха включени празничните светлини на фасадата на сградата на парламента, но те угаснаха, след като Каладзе обяви вчера отлагането на запалването на коледните светлини на елхата.
Това стана, когато демонстранти се събраха в Тбилиси за 17-и пореден ден, за да протестират срещу парламентарните избори, проведени на 26 октомври, които настоящият президент на страната и опозицията отказаха да приемат за свободни и честни и заявиха, че са манипулирани.
На 13 декември Зурабишвили каза на пресконференция, че изборът на нов президент „ще бъде противоконституционно събитие, напълно лишено от легитимност. 72-годишната Зурабишвили по-рано изтъкна, че изборите през октомври са били манипулирани с помощта на Русия.
Политическата криза избухна, след като „Грузинска мечта“ обяви победа на изборите, и се засили след решението на управляващите за отлагане на преговорите за присъединяване на Грузия към Европейския съюз.
Властите реагираха с насилие на големите демонстрации, като арестуваха стотици хора през последните две седмици и наблюдаваха отблизо участниците в протестите с произведени в Китай камери за наблюдение с възможности за лицево разпознаване, посочва РСЕ.
Протестиращите се събраха вчера рано сутринта близо до концертната зала на грузинската филхармония и тръгнаха на шествие към сградата на парламента. Зурабишвили се появи за кратко на булевард „Руставели“, но каза на събралите се журналисти само: „Вече казах всичко, сега се залавям за работа“. Протестиращите скандираха „Саломе! Саломе!“ и показваха университетските си дипломи по призива „Покажете дипломата си на Кавелашвили!“, за когото се твърди, че няма висше образование.
Демонстрантите подигравателно вдигнаха и „червени картони“ на бившият футболист Кавелашвили.
Михаел Рот, председател на комисията по външни работи на германския Бундестаг, написа в „Екс“, че „избирането“ на Кавелишвили „е още една стъпка към Gleichschaltung („привеждане в съответствие“) на всички конституционни институции в Грузия“. „Глайхшалтунг“ е дума, използвана от нацистите, за да опишат консолидация на властта им в Германия, посочва РСЕ.
Рот добавя, че изборът на Кавелишвили „задълбочава разделението на Грузия“, а Зурабишвили остава легитимният президент на страната.
След обявяването, че Кавелашвили е избран грузинският премиер Кобахидзе го поздрави и каза, че избирането му ще ознаменува повратна точка за страната.
„Повече от 20 години Грузия не е имала патриотичен, морално и психологически балансиран човек за президент“, подчерта Кобахидзе в изявление.
Победата на Кавелашвили „ще допринесе значително за укрепването на държавността на Грузия и нашия суверенитет, както и за намаляване на радикализма и така наречената поляризация“, прогнозира премиерът.
Кобахидзе нарече опозицията „радикална“ и заяви, че протестите по време на изборния процес са били рехави.
Той също така спомена за драматичните проевропейски протести в Украйна през 2014 г. на Майдана в Киев, които успяха да свалят проруския президент на страната. „В Грузия „Майданът“ се провали и никога няма да успее“, зарече се Кобахидзе.
Инсталирането на Кавелашвили – който няма висше образование и е антизападно настроен въпреки футболната си кариера на Запад – на президентския пост „беше фарс“, написа литовската евродепутатка Раса Юкневичене в „Екс“. В четвъртък тя посети Грузия с делегация от Европейския парламент. „Точно както в Русия, Беларус и други автокрации“, описа ситуацията Юкневичене, цитирана от изданието „Политико“.
Британският в. „Гардиън“ обръща внимание на написаното от Зурабишвили в социалните мрежи сред вота на избирателната колегия: „Грузия никога не губи чувството си за хумор, ознаменувайки избирането на футболист за президент“. Тя сподели видеозапис на протестиращи, които играят футбол в снега – очевидно осмиване на Кавелашвили.
Като се има предвид това, че Зурабишвили отказва да напусне поста, опозиционните депутати бойкотират парламента, а протестите не показват признаци на отслабване, президентският мандат на Кавелашвили вероятно ще бъде подкопан от самото начало, прогнозира „Гардиън“.
Вахтанг Хмаладзе един от авторите на конституцията на Грузия, твърди, че всички решения на новия парламент са невалидни. Това е така, защото законодателният орган утвърди мандатите на новоизбраните депутати преди произнасянето по съдебно дело, заведено от действащия президент Зурабишвили за оспорване на изборите, обясни конституционалистът. „Грузия е изправена пред безпрецедентна конституционна криза“, каза Кхмаладзе. Остава неясно как правителството ще реагира на отказа на Зурабишвили да се оттегли след встъпването в длъжност на нейния наследник на 29 декември.
Иначе, международното осъждане на полицейските репресии нараства, а френският президент каза на грузинците, че тяхната „европейска мечта не трябва да бъде угасена“. „Ние сме до вас в подкрепа на вашите европейски и демократични стремежи“, увери Еманюел Макрон във видеообръщение. По-рано тази седмица Макрон се обади на основателя на „Грузинската мечта“ Бидзина Иванишвили – магнатът, смятан за истински силния човек в Грузия. Решението му да се обади на Иванишвили, вместо на премиера Кобахидзе, е показателно за това, че Западът не признава легитимността на новото правителство на „Грузинска мечта“, коментира „Гардиън“.
В същото време, на 13 декември ТАСС цитира Гулбаат Рцхиладзе – доктор на политическите науки от университета в Тбилиси, който на международна конференция „Възходът на неофашизма и бъдещето на Европа“ в Атина, заявява, че в Грузия фашизмът приема формата на политическа русофобия, която се подкрепя и финансира от Евросъюза и САЩ. Според учения, „в Грузия има и любопитен ЛГБТ фашизъм“, цитира го ТАСС.
Още на 9 декември руският зам.-външен министър Михаил Галузин, каза, цитиран от ТАСС, че прагматичната политика на грузинското ръководство, насочена към защита на националните интереси, „буквално докарва стомашни киселини“ на управляващите във Вашингтон и Брюксел и в преобладаващото мнозинство западни държави и че нападките на Запада срещу Тбилиси вероятно ще продължат.
На 6 декември сп. „Форин полиси“ публикува анализа а Люк Кофи „Четири сценария за бъдещето на протестите в Грузия“. В него аналитикът от вашингтонския мозъчен тръст Институт „Хъдзън“ най-напред подчертава, че в условията на засилващите се сблъсъци Грузия изглежда е в предреволюционна ситуация.
Кофи пише, че докато тази вълна от демонстрации навлиза едва във втората си седмица, недоволството, което е в основата им, тлее от години. Ситуацията се развива бързо, което затруднява прогнозирането на следващите стъпки. Западните политици трябва да са наясно, че има четири потенциални сценария, докато вземат предвид обстоятелствата, за да формулират своя отговор, обръща внимание авторът.
Компромисен сценарий: При достатъчно вътрешен и външен натиск правителството на „Грузинската мечта“ може да реши да се откаже от някои от своите особено спорни решения. Олигархът Иванишвили, който е смятан за де факто лидер на „Грузинска мечта“, може да реши, че той и неговите съюзници са стигнали твърде бързо твърде далеч и да предприеме стъпки за деескалация. Това може да включва малки отстъпки, като отмяна на решението за спиране на присъединяването към ЕС или отмяна на закона за чуждестранните агенти. По-значителен компромис би било споразумение за нови парламентарни избори.
Но с всеки изминал ден възможността за компромис, който да удовлетвори исканията на хората, става все по-далечна, смята авторът на Форин полиси“. Споровете с протестиращите вече надхвърлят конкретно недоволство, като руския закон или изборните измами. Много грузинци сега виждат противопоставянето между демонстрантите и правителството като отражение на цивилизационен избор между връщане към „руския свят“ или задълбочаване на интеграцията с Европа и Запада. Фактът, че споровете стигнаха дотук, предполага, че дори компромис по конкретни въпроси няма да спре борбата за бъдещата идентичност на Грузия.
Беларуски сценарий: Грузия също може да преживее вариант на това, което се случи в Беларус след фалшифицираните президентски избори през август 2020 г., когато продължилите седмици протести бяха последвани от брутална разправа, извършена от полицейската държава с руска помощ. В този случай Иванишвили и неговите сътрудници от „Грузинската мечта“ може да откажат всякакъв компромис, разчитайки на Москва да приложи авторитарни репресии, за да укрепят властта си. Това ще включва използването на всички държавни ресурси за бързо потъпкване на гражданското общество, политическата опозиция и независимите медии. Подкрепата на Москва може да приеме формата на помощ от руските служби за сигурност, подобно на начина, по който Кремъл помогна на беларуския режим.
Ако по грузинските улици е налице увеличено присъствие на служители от силите за сигурност с необозначени униформи, те вероятно ще са руснаци. Кремъл може да предостави на „Грузинска мечта“ техническа подкрепа и съвети как да засили репресиите.
Полски сценарий от периода на Студената война: Когато през 1981 г. полското комунистическо правителство обявява военно положение, за да е разправи с националния бунт, то изтъква, че мерките са превантивни, за да се предотврати съветско нахлуване за възстановяване на реда. Аналогично, „Грузинска мечта“ може да насажда страх у грузинците, за да ги „дисциплинира“, изтъквайки риска от руска военна интервенция.
Москва може да засили страховете от нейна интервенция с военни провокации в окупираните от Русия грузински региони Абхазия и Южна Осетия. Междувременно „Грузинска мечта“ ще продължи да отстранява инструментите за взаимен контрол между трите власти (изпълнителна, законодателна и съдебна) докато затяга хватката си върху цялата власт.
Революция на фойерверките: Четвъртият и най-драматичен сценарий е революция, която може да бъде наречена на фойерверките, станали емблематични по време на антиправителствените демонстрации. Ако общественият натиск продължава да се нагнетява, международният продължи да расте, а правителствените репресии станат все по-брутални, грузинското общество може да достигне повратна точка, смята Люк Кофи. Според него ключов повратен момент може да бъде преминаването на представители на полицията и силите за сигурност на страната на протестиращите и изместване на баланса на властта. Ако това се случи, може да се наложи на Иванишвили и вътрешния му кръг да избягат от страната.
Самата революция може да поеме по два пътя. Единият би бил назначаване на временно правителство, потенциално начело със Зурабишвили, докато Грузия се готви за нови избори напролет, подобно на ситуацията в Украйна през 2014 г. след революцията на Майдана.
Другият възможен път може да е избухване на хаотична борба за власт, нещо като повторение на бурния период в Грузия след обявяването на независимостта през 90-е години на миналия век, обяснява в анализа си „Форин полиси“. Този вариант може да направи страната уязвима за продължителна нестабилност и насилие. По който и път да се поеме при този сценарий, възможността от руска военна интервенция нараства. Президентът на Русия Владимир Путин може да реши да задържи със сила Грузия в „руския вят“, както го е правил и преди, прогнозира Люк Кофи. Така беше през 2020 г. в Беларус и през 2022 г. в Казахстан.
Като се има предвид този модел, е все по-вероятно това Москва да се намеси по подобен начин в Грузия.
Случващото се днес в Грузия е част от по-широката геополитическа борба между Европа и Русия, смята анализаторът на „Форин полиси“. Колкото по-бързо водещите политици на Запад осъзнаят това, толкова по-бързо ще могат да изработят ефективна политика за противопоставяне на Русия.
Още след октомврийските парламентарни избори в кавказката държава в. „Гардиън“ изведе в заглавие: „В Грузия Русия постигна още една победа срещу либералната демокрация“. Тогава журналистката Наталия Антелава разказа в материала си в британското издание: „След като управляващата партия „Грузинска мечта“… си осигури парламентарно мнозинство на изборите, Москва ликуваше. „Грузинците спечелиха. Браво!“, написа в социалната мрежа „Екс“ главната редакторка на руската държавна телевизия Ар Ти Маргарита Симонян. Междувременно съкрушен мой приятел… ми писа, че хората се чувстват, сякаш са „се събудили в Русия“.
„В случая с Грузия най-големият победител е Кремъл, който току-що спечели битка в глобалната си война срещу либералната демокрация. Опозицията в Грузия едва ли ще постигне успех, освен ако не получи фокусирано внимание от страна на Европа и САЩ. Но на фона на трагедията, която обхвана Близкия изток, драмата на изборите в САЩ и неотложността на все по-неустойчивата война в Украйна, събитията в Грузия трудно ще се справят с конкуренцията за внимание“, заключава „Гардиън“.
Източник: