Свят
Шенген съвсем не е зона без граничен контрол
Шенгенското пространство се разширява – вече и с България и Румъния. Но в много държави граничните проверки остават, макар и на случаен принцип. Колко свободно е движението в зоната?
Отминаващата 2024-а е годината с най-много проверки по вътрешните граници от създаването на Шенгенското пространство преди почти 40 години. Най-важната транзитна държава в ЕС – Германия – възстанови контрола по всичките си сухопътни граници с деветте съседни държави. Това не е било никога – от 2015-а година досега контрол имаше само по южната германска граница с Австрия , за да бъдат възпряни мигрантите, минаващи по Балканския маршрут. Франция също възстанови граничния контрол за първи път от 2015-а, отчасти поради заплахата от тероризъм, но проверките рядко се правят масово. Повечето от държавите извършват проверки само по определени части от границите си.
Чужденците, които нямат валидни документи или на които е било забранено да влизат в страната поради предишни нарушения, биват връщани обратно от вътрешните граници. Всеки, който подаде молба за убежище директно на границата, може да влезе временно и ще бъде отведен в център за първоначален прием. Директното връщане на всички лица, търсещи убежище, не е възможно съгласно европейското законодателство.
Преди седмица Нидерландия също въведе граничен контрол и за хората, идващи от Германия и Белгия. Почти по същото време министрите на вътрешните работи решиха да включат изцяло Румъния и България в Шенгенската зона от януари.
Изключението като правило
Европейският парламент и Европейската комисия постоянно подчертават, че системните проверки на лица по вътрешните граници на Шенгенското пространство трябва да бъдат „абсолютно изключение“ и само „крайна мярка“, както е записано в Шенгенския граничен кодекс. Въпреки това всяка държава може да въведе граничен контрол за срок от шест месеца, като представи за това аргументирана обосновка пред ЕК. След това контролът може да бъде удължен до максимум две или, в екстремни случаи, до три години. След това обосновката трябва да бъде променена – често не без известна доза въображение. Оттам нататък проверките могат да бъдат удължени с най-много две години. До момента ЕК не е завела нито едно дело за нарушение на Шенгенския граничен кодекс, въпреки че някои държави осъществяват контрол в продължение на десет години.
Германската министърка на вътрешните работи Нанси Фейзър обяви, че цялостният контрол по всички германски граници ще продължи за неопределено време, докато броят на пристигащите мигранти не спадне. „Шенгенското пространство е много важно за Германия, но трябва да има и по-добро разпределение на бежанците.“
По правилата на ЕС търсещите убежище и бежанците трябва да бъдат приемани в страните, в които за пръв път влизат, т.е. директно на външните граници на цялото Шенгенско пространство. Но на практика това не се случва – много мигранти продължават от Гърция, Италия, Хърватия или Испания нататък в ЕС. Тези хора трябва да бъдат спирани чрез вътрешен контрол на шенгенските граници, да бъдат връщани обратно, ако е възможно, или пренасочвани към държавата от ЕС, в която първо са влезли. За да постигне тази цел, ЕС прие нови закони за процедурите за предоставяне на убежище, които обаче още две години няма да влязат в сила. Поради това граничният контрол на германските граници ще остане в сила поне още толкова време.
Има ли полза от проверките?
Действителният ефект от проверките в Шенгенското пространство е спорен. В своите статистически данни Федералната полиция съобщава за десетки хиляди, които са искали да влязат в страната без разрешение. Около половината от тях са отхвърлени незабавно. Другата половина подават молба за убежище. Търговци на хора са били арестувани, изпълнени са били хиляди заповеди за задържане. Според полицейския синдикат обаче броят на отхвърлените лица е много по-нисък. Освен това проверките са възможни само на определени места по основните пътища.
Полицаите проверяват само малка част от шофьорите на автомобили или пътниците по влаковете. Те се ограничават до случайни проверки, за да не предизвикват огромни задръствания, каквото е ясното указание на Федералното министерство на вътрешните работи.
Медиите в Нидерландия съобщават обаче, че на германската граница е имало задръствания, довели дори до автомобилни катастрофи с жертви. Отвреме навреме автобуси от Южна Европа умишлено се отклоняват от магистралите, казва председателят на полицейския съюз Андреас Роскопф. Много шофьори вече са наясно къде са контролните пунктове и избират по-малките пътища.
Усещане за сигурност
Като нов комисар на ЕС по вътрешните работи и миграцията австриецът Магнус Брюнер отговаря и за Шенгенското пространство. Той е наясно с увеличаващия се граничен контрол. „Трябва да подобрим сигурността в Европа. Но трябва да се придържаме към законовите изисквания. Трябва да работим за по-добра защита на външните граници, така че да дадем на хората усещането, че отново контролираме кой влиза.“
Източник: