Спечелиха или изгубиха жените на изборите в САЩ?

На 5 ноември демократката Камала Харис, която е първата цветнокожа жена едновременно от афроамерикански и от индийски произход, заела вицепрезидентския пост на САЩ, не успя да разбие стереотипите и да стане едновременно първата жена и първата цветнокожа жена президент в страната. Две седмици след изборите в САЩ коментатори продължават да анализират причините за неуспеха на Харис. Една от тях вероятно е това, че по време на предизборната си кампания Харис не акцентира именно върху това, че ако хората я подкрепят, тя ще стане първата жена президент на САЩ, отбелязва Франс прес. Тя обаче разчиташе много на подкрепата на влиятелни жени в шоубизнеса на САЩ, като Бионсе, Тейлър Суифт, Лейди Гага, Опра Уинфри, Дженифър Лопес. Харис защитаваше и каузата за запазване на правата и свободите, извоювани досега за американските жени, и беше пламенна защитничка на федералното право на аборт. Опонентът ѝ, републиканецът Доналд Тръмп, пък постоянно я нападаше с обидни квалификации, водейки една кампания, която би могла да се нарече и женомразка. Тръмп нарече Харис „луда“ и „бавноразвиваща се“ и предупреждаваше, че ако тя бъде избрана за президент, ще се превърне в „играчка в ръцете на останалите лидери“ по света, отбелязва Франс прес.

Може ли победата на Тръмп на изборите да се тълкува като поражение за жените в САЩ като цяло?

В допитване на Ройтерс и Ипсос неотдавна 15 процента от анкетираните заявиха, че не биха гласували за жена за президент на САЩ. Въпреки че в същата анкета 55 процента от гласоподавателите признаха, че сексизмът е голям проблем в страната.

В САЩ жените са 51 процента от населението, според последното преброяване на населението. Но това не означава, че жените имат равни възможности с мъжете в страната. През 2023 г. на всеки 1 долар, спечелен от работещ мъж в САЩ, негова работеща сънародничка е получавала само 84 цента, припомня Ройтерс. При чернокожите жени разликата е дори по-голяма – на всеки долар, получаван от бял мъж, една чернокожа жена е получавала само 69 цента.

Жени заемат едва 11 процента от постовете на изпълнителни директори на компаниите, попадащи в класацията „Форчън 500“ на 500-те най-големи компании в света, показва допитване на института „Пю“. Сред тези 500 компании има и много американски. Жени съставляват едва 30 процента от борда на директорите на компаниите във „Форчън 500“, се посочва още в проучването. През 2023 г. проучване на консултантската компания „Маккинзи“ показа, че компаниите с над 30 процента жени на изпълнителни постове е по-вероятно да надвишат очакванията за ефективност и производственост спрямо компании с по-малко жени или без жени изобщо, припомня Ройтерс.

Но не може да се каже напълно, че на изборите на 5 ноември, когато се гласуваше освен за президент, и за губернатори, сенатори и депутати в долната камара на Конгреса, жените не отчетоха известни успехи, посочва Асошиейтед прес. С избирането на републиканката Кели Айот за губернатор на щата Ню Хемпшър сега в САЩ 13 щата са управлявани от жени, което е рекорд, отбелязва агенцията. Предишният такъв рекорд беше поставен през 2022 г. когато имаше 12 губернаторки. Освен Ню Хемпшър сега от жени са управлявани и щатите Арканзас, Орегон, Аризона, Масачузетс, Ню Йорк, Канзас, Южна Дакота, Ню Мексико, Мейн, Мичиган, Айова, Алабама. Осемнайсет щата никога не са имали досега жени за губернатори, допълва АП.

Кели Айот е родена през 1968 г. в Нашуа в Ню Хемпшър. По професия е юрист. Има магистратура и по политически науки. През годините е била заместник-главен и главен прокурор на родния си щат и сенатор в Сената на Ню Хемпшър.

На изборите на 5 ноември гласоподавателите за първи път в историята на Сената на Конгреса избраха едновременно две афроамерикански жени за сенаторки, отбелязва АП. Това са Лиса Блънт Рочестър и Анджела Олсобрукс. Двете кандидатки са и първите афроамериканки, избрани за сенаторки в американския Конгрес от щатите, от които се кандидатираха – Делауер и Мериленд. Лиса Блънт Рочестър е родена през 1962 г. и има бакалавърска степен по международни отношения и магистратура по градоустройство и обществена политика. Анджела Олсобрукс е родена през 1971 г. и по образование е юрист. Двете новоизбрани сенаторки са от Демократическата партия.

Първата афроамериканка, избрана за сенатор в историята на американския Конгрес, беше родената през 1947 г. юристка от щата Илинойс Каръл Моузли Браун. Тя спечели място в Сената през 1992 г. След това тя беше посланик на САЩ в Нова Зеландия и Самоа, а през 2004 г. се кандидатира, но без успех, за президентската номинация на американските демократи. Втората афроамериканска жена, избрана за сенатор, беше Камала Харис, но тя не може да бъде дефинирана като изцяло афроамериканка заради индийските си корени. Понастоящем Харис, която освен вицепрезидент, е и заместник-председател на Сената на Конгреса, но мандатът ѝ изтича съвсем скоро.

На изборите на 5 ноември историята написа и демократката Сара Макбрайд от щата Делауер, която стана първата транссексуална, избрана за член на Камарата на представителите, отбелязват световните агенции. Макбрайд е родена през 1990 г. и завършва Американския университет във Вашингтон. От малка се интересува от политика и е била част от предизборните кампании на кандидати от щата Делауер. Когато е на 21 години, тя разкрива, че е транссексуална. През годините тя се бори за правата на ЛГБТ общността, на семействата с деца, на жените. Усилията ѝ са насочени и в областта на здравеопазването, жилищната политика и правото на аборт. Това ще бъдат нейни приоритети сега, когато тя е депутат в Камарата на представителите, посочват Би Би Си, Франс прес, АП и Ройтерс.

Изненадващо Доналд Тръмп избра за водещи позиции в бъдещата си администрация и пет жени, отбелязват световните агенции и редица американски медии.

Първата номинация, която Тръмп направи още на следващия ден след победата си на изборите, беше на жена. Той избра Сюзи Уайлс, ръководила предизборната му кампания, да бъде ръководител на канцеларията му в Белия дом. Това е първата жена, която ще заеме този престижен пост в президентската администрация. Тръмп заяви, че „Уайлс му е помогнала да постигне една от най-великите политически победи в историята на Америка“ и я обрисува като „твърда, умна, иновативна и будеща възхищение и уважение у всички“. Той допълни, че няма съмнения, че Уайлс ще накара страната да се гордее с нея и че с работата си тя ще върне величието на Америка. Тръмп спомена всъщност Уайлс още в победоносната си реч пред своите поддръжници в Палм Бийч на 5 ноември. Тогава той я нарече „ледено момиче“, докато тя беше на сцената до него.

Уайлс е родена през май 1957 г. в Ню Джърси. Тя е едно от трите деца на американския футболист и телевизионен водещ Пат Съмърол. Завършва английска филология в Университета в Мериленд. След като се омъжва за Лани Уайлс, който е консултант на Републиканската партия, двамата се преместват във Флорида. Имат две деца и внуци.

Кариерата си на стратег по успешни предизборни кампании Уайлс започва много отдавна. Тя е работила по президентската кампания на републиканеца Роналд Рейгън през 1980 г. В началото на кариерата си Уайлс работи за по-умерени представители на Републиканската партия. Тя например е била съветник на Джак Кемп, ревностен привърженик на свободната търговия, и на Тили Фаулър, която е смятана за умерена по редица въпроси, в това число и относно контрола върху огнестрелните оръжия. По-късно Уайлс започва да работи за по-борбени партийни фигури, някои от които ще станат съюзници на Тръмп. През 2010 г. Уайлс се присъединява към екипа на Рик Скот, по времето когато той е само бизнесмен с малък опит в политиката, но с големи политически амбиции. За седем месеца тя му помага да бъде избран за губернатор на щата Флорида. Сега Скот е американски сенатор. Уайлс работи и с Рон Десантис, на когото помага да спечели също губернаторския пост на Флорида. Десантис я описва като най-добрата в този бизнес.

С Тръмп Уайлс се среща през 2015 г. и тя става ръководител на флоридския етап от неговата предизборна кампания за президентския пост през 2016 г. Резултатът от това сътрудничество е, че на изборите тогава Тръмп побеждава демократката Хилари Клинтън във Флорида. 67-годишната Уайлс е била и част от предизборния екип на Тръмп през 2020 г.

За Уайлс се казва, че е човек от вътрешното обкръжение на Тръмп и че сега е съумяла да води една от неговите най-дисциплинирани предизборни кампании, отбелязва АП. По време на настоящата предизборна кампания Уайлс постигна онова, което други не съумяха, а именно да помогне на Тръмп да контролира импулсите си. Това тя направи не като го поучаваше или упрекваше, а като съумя да му внуши респект и да му покаже, че ще е по-добре за него, ако следва нейните съвети, отбелязват АП и Ройтерс.

Уайлс сега ще има значителна власт в Белия дом. Постът ѝ позволява тя да решава кой да има достъп до президента. Тя ще управлява екипа в Белия дом, ще съветва президента по политически въпроси и ще следи как се развиват нещата във връзка с дадени политики, отбелязват Би Би Си, ДПА и АП. Но тази длъжност не е без рискове. По време на първия мандат на Тръмп в Белия дом се изредиха четирима началници на канцеларията му, включително пенсионираният генерал от морската пехота на САЩ Джон Кели, който впоследствие се превърна в един от най-големите критици на Тръмп, припомня ДПА.

Уайлс е сравнително малко позната на широката общественост и си остава загадка за американците. Тя рядко дава интервюта. Някои я обрисуват като страховита, заради ледено ѝ излъчване, дължащо се отчасти и на цвета на косата ѝ и строгото ѝ изражение. Други казват, че тя автоматично поражда респект със сдържаността си, проницателността си и умереността си.

Новоизбраният президент Тръмп избра да повери в бъдещия си екип постовете на ръководител на националното разузнаване, на министър на вътрешната сигурност и на постоянен представител на САЩ в ООН на три лоялни на него републиканки – Тълси Габард, Кристи Ноум и Елиз Стефаник.

Тълси Габард е родена през 1981 г. в Лелоалоа на остров Тутуила, който е част от архипелага Американски Самоа. Тя е четвъртото от пет деца в семейството на Джералд Майкъл Габард, който е също политик и е бил сенатор в Сената на Хавай. Когато Тълси Габард е на 2 години, семейството ѝ се мести от Американски Самоа в Хавай, където е живяло и преди това. По бащина линия Тълси има самоански и европейски корени. Майка ѝ е родена в щата Индиана, но е израснала в Мичиган, като постепенно започва да се интересува от хиндуизма и дава хиндуистки имена на всичките си деца. Името на Тълси Габард идва от санскритската дума „туласи“ за „свещен босилек“, а това растение от своя страна е асоциирано с хиндуистката богиня Туласи.

От малка Тълси Габард се интересува от бойни спортове, йога и сърф. През 2009 г. тя завършва Хавайския тихоокеански университет със степен бакалавър по бизнес администрация и с фокус върху международните бизнес дела. Едва 21-годишна се впуска в политиката и е избрана за член на Конгреса на щата Хавай. Тогава тя става най-младата местна народна избраничка в историята на този щат, припомня Ей Би Си. На този пост тя остава обаче само две години и после се насочва към военната кариера. Постъпва в Хавайската национална гвардия, в която служи от 2003 г. до 2020 г. По време на 17-годишната си военна служба Габард е изпратена на мисия в Ирак от 2004 до 2005 г., където служи в медицинска военна част. След това преминава през тренировъчна програма за офицери и впоследствие е пратена на мисия в Кувейт от 2008 до 2009 г. През 2015 г. става майор. През 2020 г. преминава към американските резервисти и е пратена на мисия в Африканския рог.

През годините между военните задгранични мисии Габард е била и член на общинския съвет на Хонолулу, а през 2013 г. е избрана от Хавай в Камарата на представителите на американския Конгрес. Остава там до 2021 г, след като през 2019 г. обявява, че няма да се бори за преизбиране.

В началото на политическата си кариера Габард е от Демократическата партия. Тя дори е била и заместник-председател на партийния Национален комитет от 2013 до 2016 г. После се оттегля от този пост, за да подкрепи кандидатурата на демократа Бърни Сандърс за президент през 2016 г.

По време на мандата си в Конгреса на САЩ Габард си спечелва известност с категоричната си позиция срещу ислямисткия тероризъм в Близкия изток, но и със спорните си виждания относно войната в Сирия. Тя често пъти отправя критики към администрацията на Барак Обама, че не признава ислямисткия екстремизъм за основен враг на САЩ, отбелязва Ей Би Си. Но същевременно Габард изразява скептицизъм относно някои американски военни действия срещу силите на сирийския режим. През 2017 г. Габард пътува до Сирия, за да се срещне със сирийския президент Башар Асад. Оттогава тя отказва да определи Асад като „враг на САЩ“, отбелязва Ей Би Си. „Враг на САЩ е някой, който застрашава нашата безопасност и сигурност“, казва по онова време Габард. „Няма спор, че Башар Асад е брутален диктатор. Не се оспорва фактът, че той е използвал химически оръжия срещу своя народ“, допълва тя. „Но искам да кажа, че реалността, с която се сблъскваме в тази страна е, че откакто САЩ започнаха да водят тайна война за смяна на режима в Сирия от 2011 г., животът на сирийския народ не се е подобрил“, заявява Габард, визирайки подкрепата от страна на САЩ при администрацията на Обама за бунтовнически групировки, борещи се за свалянето на Асад.

Всичко това поражда полемика около личността на Габард. През 2020 г. тя се кандидатира за президент и по време на кампанията си за спечелване на кандидатпрезидентската номинация на Демократическата партия тя отново се противопоставя на военната намеса на САЩ в други страни, но потвърждава твърдата си позиция в борбата с тероризма. След като прекратява предизборната си кампания през март 2020 г. тя подкрепя кандидатурата за президент на Джо Байдън.

След приключване на мандата ѝ на народен избраник в Камарата на представителите на Конгреса Габард заема по-консервативни позиции относно абортите, правата на ЛГБТ общността, охраната на границите и имиграционните въпроси. През октомври 2022 г. напуска Демократическата партия заради различия между нея и демократите по редица социални и външнополитически въпроси. През август 2024 г. Габард подкрепя официално Доналд Тръмп за президент на САЩ по време на Конференцията на асоциацията на Националните гвардии на американските щати. Тя се присъединява към Републиканската партия през октомври 2024 г., припомнят световните агенции и Ей Би Си.

Сега решението на Тръмп да избере Габард за бъдещ директор на националното разузнаване затвърждава убеждението, че той предпочита да избира за бъдещия си екип лоялисти вместо професионалисти в съответната област, отбелязва АП.

Тръмп аргументира решението си с това, че Габард изпълнява задълженията си, проявявайки същия „безстрашен дух, който е проявила и през годините на бележитата си военна и политическа кариера“. Но е факт, че тя е възприемана като аутсайдер за позицията, за което е номинирана. На поста тя ще наследи Аврил Хейнс, която го зае през 2021 г. след години на работа в разузнаването и системата на националната сигурност, отбелязва АП. Като директор на Националното разузнаване Габард ще отговаря за 18 разузнавателни ведомства, припомня Ройтерс, отбелязвайки също, че тя има малко пряк опит в разузнавателните дела на САЩ.

В последно време Габард породи полемика и с позициите си, според които руският президент Владимир Путин е имал основания да нахлуе в Украйна, припомня Франс прес. Малко след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г. Габард написа в „Туитър“ (днес „Екс“), че „тази война и това страдание биха могли да бъдат избегнати, ако администрацията на Байдън и НАТО просто бяха отчели основателните безпокойства на Русия относно евентуалното присъединяване на Украйна в алианса“.

Не бива да се забравя и, че през 2020 г. същата тази Габард разкритикува настоящия си работодател Тръмп заради неговата заповед за нанасяне на удар с дрон в Багдад, при който беше убит иранският генерал Касем Солеймани, водеща фигура в Корпуса на гвардейците на Ислямската революция. Тогава Габард заяви, че това е „незаконен и неконституционен военен акт“, отбелязва Франс прес.

Номинираната от Тръмп за министър на вътрешната сигурност Кристи Ноум е негов близък съюзник, но подобно на случая с Тълси Габард тя също има малък опит в областта, в която ще работи, отбелязва Ройтерс.

Ноум е родена през 1971 г. в Уотъртаун в Южна Дакота във фермерско семейство, което има норвежки корени. Завършва политически науки в Университета в Южна Дакота. После се занимава със семейната ферма. Като член на Републиканската партия е избрана в Камарата на представителите първо в регионалния парламент на Южна Дакота, а после в американския Конгрес. От 2019 г. е губернатор на Южна Дакота. На този пост Ноум си спечели национална известност по време на коронавирусната пандемия, когато отказа да наложи изискване на територията на нейния щат да се носят повсеместно маски.

Сега начело на министерството на вътрешната сигурност, в което работят над 260 000 души, тя ще отговаря за охраната на границите, за противодействие на терористичните заплахи и за киберсигурността. Още преди да бъде номинирана за поста Ноум посети неколкократно американско-мексиканската граница, която тя нарече миналия януари „военна зона“ заради притока на незаконни мигранти оттам, отбелязва Ройтерс. Тя изпрати и десетки служители на Националната гвардия на Южна Дакота да подпомогна на управлявания от републикански губернатор щат Тексас в борбата му срещу незаконната миграция.

През април на настоящата година, когато името на Ноум започна да се споменава като евентуален кандидат за вицепрезидент на Тръмп, тя сподели, че е застреляла кучето си, защото то било неконтролируемо. Това откровение породи национална полемика, тъй като в САЩ кучетата са предпочитани домашни любимци, посочва Франс прес.

Номинираната от Тръмп за постоянен представител на САЩ в ООН Елиз Стефаник е родена през 1984 г. в Олбани в Ню Йорк. Тя казва, че баща ѝ е от чешки произход, а майка ѝ е от италианско потекло. Дипломира се от Университета в Харвард по специалност държавно управление. Била е и заместник-председател на Харвардския институт по политики.

Стефаник е избрана за депутат в Камарата на представителите през 2014 г., когато е едва на 30 години. По това време е най-младата жена, избрана в Конгреса, припомня АП. Първоначално е умерена републиканка. Но постепенно започва да подкрепя Тръмп. По време на двете процедури за импийчмънт срещу него тя го защитава яростно в Конгреса. После също като Тръмп отказва да признае победата на Байдън на изборите през 2020 г.

През 2021 г. е избрана за председател на Колегиума на републиканските народни избраници в Камарата на представителите на Конгреса. Тогава тя заменя на поста Лиз Чейни, която е отстранена заради критиките си срещу Тръмп и неговите неподкрепени с доказателства изявления, че демократите са откраднали победата му на изборите през 2020 г.

През декември 2023 г. Стефаник, която е пламенна поддръжничка на Израел, разпитва в Камарата на представителите трима ректори на университети, в които е имало пропалестински протести. Изслушването протича в доста напрегната атмосфера заради тона, зададен от Стефаник. После двама от ректорите подават оставка, сред които е и Клодин Гей, която е начело на Харвардския университет, припомнят Франс прес и Асошиейтед прес.

Стефаник е и член на комисията по въоръжени сили и на комисията, която следи дейността на националното разузнаване в Камарата на представителите. От началото на войната между Израел и „Хамас“ в Газа тя обвинява ООН и международните организации в антисемитизъм заради техните критики срещу израелските бомбардировки по палестинския анклав. Тя призовава и за пълна преоценка на американското финансиране на ООН и за блокиране на американската подкрепа за агенцията на ООН, подпомагаща палестинските бежанци. Когато Тръмп обяви, че избира Стефаник за поста, постоянният представител на Израел в ООН Дани Данон я поздрави и заяви, че „нейната решителна морална яснота е по-нужна отвсякога в момент, в който омразата и лъжите изпълват залите на ООН“.

Но Стефаник има малко опит във външната политика и международните организации, отбелязва АП. Преди да бъде избрана в Конгреса тя е работила в съвета по вътрешна политика в Белия дом при Джордж Буш-младши. Била е служител при неговия началник на канцеларията. Когато Тръмп обяви, че я номинира за постоянен представител на САЩ в ООН, той я представи като „боец на Америка“ и каза, че тя е „невероятно силна, упорита и интелигентна“. В даден момент от кампанията на Тръмп дори се говореше, че Стефаник може да бъде избрана от него за негов кандидат за вицепрезидент.

В американския политически живот постът на постоянен представител на САЩ в ООН е трамплин към политическо развитие. Така например Мадлин Олбарт после стана държавен секретар в администрацията на Бил Клинтън, Сюзан Райс после стана съветник по националната сигурност в администрацията на Барак Обама, а Ники Хейли, заемала поста по време на първия мандат на Тръмп, после се кандидатира срещу него за президентската номинация на Републиканската партия, припомня Франс прес.

По време на предизборната си кампания Тръмп не съобщи какви са намеренията му относно ООН, но по принцип той е привърженик на по-малко интервенционистка външна политика. Той не веднъж е поставял под въпрос и полезността на международни съюзи, включително НАТО. Той също така заплаши съюзниците с по-високи мита и с по-малка американска защита, ако те не увеличат разходите си за отбрана. Очаква се сега при Тръмп САЩ да намалят вноската си в ООН и ангажимента в действията на световната организация. Подобно отстъпление би проправило път за по-голямо влияние от страна на Китай в глобалната дипломация, отбелязва Ройтерс. На дневен ред стои сега и въпросът дали при Тръмп САЩ ще решат да се оттеглят от водещи структури на ООН, като например Световната здравна организация, или от водещи споразумения, като Парижкото споразумение за климата, допълва АП.

Преди време Тръмп говореше за възможността дъщеря му Иванка да е постоянен представител на САЩ в ООН, защото била „невероятна и никой не можел да се мери с нея“, припомнят още световните агенции.

В навечерието на уикенда Тръмп номинира Карълайн Левит за говорителка на Белия дом. Тя е само на 27 години и ще бъде най-младият говорител в историята на президентството, отбелязва Би Би Си. Левит е родена през 1997 г. в Аткинсън в Ню Хемпшър. Учи комуникации и политически науки в колежа „Сейнт Анселм“ в родния си щат. Докато е още колежанка, постъпва на стажове в телевизия „Фокс нюз“ и в Белия дом по време на първия президентски мандат на Тръмп. През 2020 г. тя споделя пред „Политико“, че тези два стажа са ѝ дали възможност да добие представа какво се случва реално в света на медиите, на журналистиката и на пресслужбите в различни ведомства. След като завършва колежа, Левит започва истинска работа в пресслужбата на Белия дом, където участва в писането на речите на Тръмп, а после е помощник говорител. След това започва работа като директор по комуникациите в екипа на Елиз Стефаник. През 2022 г. се кандидатира за място в Камарата на представителите в Конгреса, но безуспешно, припомня Би Би Си.

Приоритетите на Левит като републикански политик са до голяма степен сходни с тези на Тръмп – намаляване на данъците, насърчаване на растежа, политика в подкрепа на свободния пазар, силно правоприлагане, укрепване на границите, нулева толерантност към незаконната миграция, завършване на стената по границата на САЩ с Мексико, отбелязва Би Би Си.

Обявявайки номинацията на Левит за говорител на Белия дом, Тръмп нарече младата жена „умна, упорита и доказала се като високоефективен експерт по комуникациите“. Той изрази увереност, че тя ще бъде „отлична като говорител и ще помогне посланията на Белия дом да достигнат до американския народ, докато новата администрация връща отново величието на Америка“, посочва Би Би Си.

Доколко номинираните за ключови постове в администрацията на Тръмп републиканки Сюзи Уайлс, Тълси Габард, Кристи Ноум, Елиз Стефаник и Карълайн Левит ще накарат жените в САЩ да се почувстват достойно представени в управлението на страната само времето ще покаже. А през това време от демократите се очаква да укрепят стратегията, довела до такива пробиви на демократки, като тези на Лиса Блънт Рочестър, Сара Макбрайд и Анджела Олсобрукс.

Източник: Факти.бг