Ралица Симеонова пред ФАКТИ: ПП-ДБ не аргументираха ясно как и защо Борисов стана по-приемлив от Пеевски

Какво ни показва невъзможността (или нежеланието към момента) да се избере председател на Народното събрание. Така ли работи парламентарната демокрация и кой как се позициионира… Пред ФАКТИ говори политологът Ралица Симеонова.

– Г-жо Симеонова, успешно ли приключи купуването на гласове на изборите. Още продължава да се говори затова и, като че ли, вече си го приемаме като типична българска черта?
– Отговорът на този въпрос предполага да знаем дали резултатите отразяват целите, заложени от страна на купувачите на гласове, и дали те ще им позволят да реализират амбициите си. Но изглежда, че купуването на гласове беше масово.
Едва ли контролираният вот, във всичките му форми, може да бъде предотвратен напълно. Но на последните избори у нас той бе осъществен в такъв мащаб, който дава сериозни основания да смятаме, че значително повлия на изборните резултати. Като добавим към това явление и множеството изборни нарушения, свързани с подмяна на вота чрез прехвърляне на гласове от една партия към друга, странните смени на голяма част от членовете на секционните избирателни комисии в последния момент и липсата на видеонаблюдение в много секции, трудно бихме могли да разглеждаме тези избори като законни, свободни и честни. В този смисъл и темата за касирането им е абсолютно адекватна, както и темата за легитимността на този парламент.

– И депутати вече събраха подписи за касиране на изборите. Възможно ли е това?
– След като Конституцията допуска такава хипотеза, значи е възможно. Дали обаче ще се случи, това е отделен въпрос. Вече има внесени искания в Конституционния съд за частично и за цялостно касиране на вота. Тук важният момент е, че при оспорване на законността на изборите, искането до КС трябва да съдържа твърдения за конкретни нарушения на изборния процес и доказателства за тях. И трябва да са налице такива нарушения, които да оказват влияние на резултата. На тази основа КС се произнася.
От съществено значение е как са подготвени внесените искания, колко сериозно се е подходило към този процес и дали действително се цели касиране или всичко е ПР ход и опит за смекчаване и туширане на силната обществена реакция. Не всички политически сили изглеждат особено разтревожени от изборните манипулации. За съжаление, трябва да отчетем и че никой друг от останалите субекти, които по Конституция могат да сезират КС ( президент, Министерски съвет, ВАС, ВКС и главния прокурор), не се възползва от това си правомощие.
При всички положения не трябва да свикваме с подобно погазване на правилата, защото то срива доверието в един от фундаменталните атрибути на демокрацията – изборите. За да виждат избирателите смисъл в това да гласуват, те трябва да са убедени, че при неспазване на правилата ще има реални, а не фиктивни санкции, че компетентните органи си вършат работата добросъвестно и адекватно и че техният глас в крайна сметка ще бъде отчетен коректно. За съжаление, в момента това не е така.

– Ще видим ли пак председател на Народното събрание от ГЕРБ? Първият на вота имал право… Това чуваме за пореден път, но три опита вече са без резултат?
– Правото е на страната на този, който събере необходимото мнозинство в подкрепа на своя кандидат. В случая виждаме, че никой не успява да консолидира такава, а и не се очертава ясна перспектива в тази посока. Дори самият факт, че ГЕРБ поставиха като условие пред евентуални преговори за правителство да се избере председател на НС от техните редици, е императив, който не помага да се намери компромисен вариант и да се излезе от патовата ситуация.
Трябва да имаме предвид, че постът придоби допълнителна тежест след промените в Конституцията от 2023 г., тъй като председателят на НС е сред субектите, от които се избира служебен министър-председател. Това повишава залога. И ние виждаме, че при избора започнаха да се прилагат „хватки“, които не са съвсем в духа на Конституцията. Да не говорим, че вече стана практика първото заседание на НС да се „разтяга“ във времето, така че да се отговори на изискването на Конституцията, която изрично налага изборът на председател и заместник-председатели да станат факт в рамките на първото заседание на Народното събрание. Изборът на тези позиции е задължително условие за стартиране на процедурата по съставяне на правителство, доколкото след него се обявяват парламентарните групи, което пък е важно, за да може президентът да започне връчването на мандати.
Отвъд очевидните конфликтни линии и противопоставяния на политическите сили, трудно бихме могли да се абстрахираме от усещането за протакане. Сякаш има нещо, което чакат да се случи.
Така или иначе, това, което наблюдаваме с избора на председател на Народното събрание, е част от симптоматиката на политическата криза.

– Коя партия как се позиционира в парламента предвид гласуването, което виждаме за председател на парламента…
– Виждаме, че никоя от парламентарно представените политически сили не отстъпва от позициите си. Имайки предвид, че обикновено изборът на председател на НС се разглежда като тест – проверка за възможно управляващо мнозинство, можем да очертаем няколко отправни полета за анализ.
Изглежда, че ГЕРБ-СДС и “ДПС-Ново начало” са в изолация. При ГЕРБ-СДС тя по-скоро се дължи на императивния им подход, при който изборът на председател на НС от техните редици бе обвързан с възможността за съставяне на правителство. Заявеният отказ да водят преговори за управление с втория и третия мандат също затруднява разговорите. Освен това, от ГЕРБ-СДС обявиха, че няма да управляват нито с „Новото начало“ на Пеевски, нито с АПС на Доган, нито с „Възраждане“ и МЕЧ. Отварят пространство за сътрудничество единствено с ПП-ДБ, БСП и ИТН. Вероятно ГЕРБ-СДС считат, че могат да си позволят да поставят подобни изисквания, доколкото би било почти невъзможно да се сформира управляващо мнозинство без тях. Същевременно от формацията едва ли разглеждат нови избори като особено негативен сценарий.

”ДПС-Ново начало” е в по-сериозна изолация.

Те се оказват нежелан партньор за всички останали политически сили, защото последните са наясно, че сътрудничеството с Пеевски би им донесло жестоки репутационни щети.
Прави впечатление готовността за съвместно действие на ПП-ДБ и “Алианс за права и свободи”, което очертава перспектива за по-сериозна колаборация между тези политически сили. Предстои да видим дали ще се потвърдят тези очаквания.
От ПП-ДБ предложиха „санитарен кордон“ около Пеевски и поставиха това като условие за водене на разговори. Това кореспондира с подхода на „Алианс за права и свободи“, които очаквано обявиха, че няма да подкрепят правителство, съставено с явна или скрита подкрепа на „ДПС-Ново начало“. Същевременно те настояват да се положат максимални усилия за излъчване на правителство, което е израз на готовност за разговори и компромиси.

От “БСП-Обединена левица” даваха разнопосочни сигнали, но в последните дни става ясно, че биха подкрепили „експертен кабинет“.

Тук е мястото да припомним, че понятието „експертен кабинет“ не е част от формалния политологичен понятиен апарат. Трябва да е ясно, че всеки кабинет е политически. Зад всеки кабинет стои подкрепата на конкретни политически сили, които правят възможно неговото функциониране. В кризисни ситуации е особено важно да се знае кой носи политическата отговорност и опитите това да се прикрие не е в полза на демокрацията.
От МЕЧ вече обявиха, че с ГЕРБ-СДС и “ДПС-Ново начало” няма да работят и биха били опозиция, ако се формира някаква нова „сглобка“.
Засега ИТН изглеждат готови за разговори, въпреки че и те обявиха, че няма да приемат при никакви обстоятелства Борисов за премиер, нито ще работят с “Новото начало” на Пеевски.
„Възраждане“ също формално се включват в сондажите за мнозинство, като инициират разговори с политическите формации, но без ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало“ и „Алианс за права и свободи“ (АПС). „Възраждане“, ПП-ДБ, БСП, ИТН и МЕЧ имат общо 122 мандата в Народното събрание, но все пак шансът за сформиране на подобно мнозинство е много малък. Нека не забравяме, че „Възраждане“ и МЕЧ едва ли се разглеждат като приемливи варианти за коалиране, най-вече от страна на ПП-ДБ.

– Фронт против Пеевски, санитарен кордон. Това ще работи ли, може ли е да е някакъв вид спойка?
– От гледна точка на изолацията на Пеевски това засега работи. Но не мисля, че ПП-ДБ аргументираха достатъчно ясно как и защо Бойко Борисов стана по-приемлив от Пеевски. До скоро, на практика, управляваха с ГЕРБ-СДС, ползвайки подкрепата на ДПС. Дори се лансираха твърдения, че Пеевски се бил променил към добро. С какво Борисов е по-различен от Пеевски? Не беше ли борбата срещу модела, олицетворяван и от двамата? На тези въпроси отговор няма.

– ПП-ДБ са втори. Каква роля им отрежда това в разговора за сглобяването на кабинет?
– Ролята на втори… Разбира се, трябва да имаме предвид, че управленските мандати се връчват на парламентарни групи, така че следва да изчакаме те да се формират преди да правим по-сериозни прогнози. Очаква се най-голямата парламентарна група да е на ГЕРБ-СДС и техен кандидат за министър-председател да получи мандат за формиране на правителство. Ако не успеят, мандатът ще получи кандидат на втората по големина парламентарна група, която се очаква да е на ПП-ДБ, ако в редиците им не се случи някакво разцепление. Ако и те не успеят, мандатът ще отиде при някоя от останалите парламентарни групи.
На този етап, имайки предвид подходът при провеждането на разговорите, тяхната структура и естество, по-скоро стават ясни „червените линии“, които политическите сили поставят, но не и какви трябва да бъдат целите и приоритетите, които следващото редовно правителство трябва да реализира. Когато акцентът се поставя върху това, което разделя, за сметка на това, което свързва, е трудно да се намерят пресечни точки и съгласие. В този смисъл, поне засега изглежда, че вървим към нови избори.

Източник Факти.бг