Свят
Смъртна опасност в Газа: „Всеки ден тук умират хора“
Махмуд и Нариман ал Фасих седят на матрак в палатка с двете си малки деца. Песъчливият под е покрит с найлон, а дрехите им се сушат до прозореца на палатката. Четиригодишният им син Райан и тригодишната им дъщеря Нихад са родени в град Газа, където тогава живее семейството, разказва АРД.
Младото семейство живее в „Ал Мауаси“, където десетки хиляди бяха принудително изселени – в т.нар. „безопасна зона”. Когато се ражда третото им дете Сила, семейството е принудено да прибере момиченцето в палатка на няколкостотин метра от морето. То не успява да изкара и четири седмици. Нощта, когато малката Сила умира, била „много студена”, разказва 31-годишният баща на детето. „Намерих я замръзнала и посиняла, по носа и устата ѝ имаше кръв”, спомня си той.
Температури под десет градуса
Нощем температурите падат под десет градуса, а младият мъж не успява да изолира палатката с найлон, който би трябвало да пази топло. Болницата в Хан Юнис вече нямала дори основните нужни за новородено продукти – мляко, дрехи, пелени. Мъжът разказва пред журналистите от германската обществена медия, че се чувства виновен пред дъщеря си: „Мисля, че постъпих нечестно спрямо нея – че я доведохме в свят, в който не можах да ѝ осигуря всичко нужно”. Сила не искала да се храни с кърма и имала нужда от адаптирано мляко, което било трудно за намиране.
Семейството не можело да предложи на новороденото си дете нито безопасност, нито топлина. „Виждате, тази палатка е платнена, нощем е ужасно студено – като фризер”, казва Махмуд. Тази палатка всъщност не е подходяща за нищо. Когато съпругата му Нариман била бременна, тя се чувствала зле. „Не можех да се грижа за нея, защото не си бяхме вкъщи”.
Все повече преждевременно родени деца
Отделението по неонатология в болницата „Насер” в Хан Юнис в момента разполага с легла само за 30 бебета, като в тази бройка са включени и преждевременно родените деца, които се нуждаят от кувьози. Лекарите обръщат специално внимание на това отделение сега. „Заради екстремно ниските температури и все по-голямото количество родени преждевременно деца”, обяснява доктор Ахмед Ал Фара.
52-годишният завеждащ отделението казва, че не бива да се гледа новородено в палатка и се надява скоро войната в ивицата Газа да приключи, за да могат хората да се върнат по домовете си, пише АРД. Знае обаче, че „това са желания, които са трудни за осъществяване в момента”.
Бебетата не бива да губят от телесната си температура
Лекарят и колегите му са започнали да дават на пациентите си предписания, на които никой не ги е учил в медицинските университети. Например, че ъглите на палатката трябва да са добре застопорени, или че бебетата трябва да са облечени с възможно най-много дрехи, за да „не губят от телесната си температура по никакъв начин“.
Друг съвет на педиатъра към родителите е да поставят бебета си в дървени кутии, когато не се хранят – стига да успеят да се сдобият с такива. Или поне в картонена кутия с отвори за въздух, където бебето да се поставя, за да не изстива.
„Да живеем като преди войната”
Дъщерята на семейство Фасих не доживява новата година. Какво си пожелава бащата за 2025 година? „Да живеем в мир и безопасност, децата ми да живеят с достойнство, тази война да свърши и душата ми отново да намери спокойствие. Да живеем като преди войната, а може би дори и по-добре”, казва мъжът пред АРД.
Махмуд се надява и да може да се върне у дома си в град Газа през 2025 г. Къщата на семейството била пететажна и е „напълно унищожена”. Мъжът загубил майка си във войната, съпрузите на трите си сестри, както и други роднини, съседи и приятели. Сега се страхува за живота на съпругата и двете си деца заради условията, в които живеят. „В смъртна опасност сме всеки ден – не по веднъж, а хиляди пъти на ден. Искаме да живеем с достойнство и в мир, изтощени сме. Стига толкова”.
Автор: Клеменс Ференкоте (ARD)
Източник:
