Свят
Протестите в Грузия: какви са сценариите сега?
До средата на миналата седмица изглеждаше, че на партията „Грузинска мечта“ ѝ се размина след оспорваната изборна победа на 26 октомври и че безпроблемно ще може да управлява четвърти пореден мандат.
В края на октомври данните на ЦИК, съгласно които партията на бизнесмена Бидзина Иванишвили получава абсолютно мнозинство от 89 места в парламента, а опозицията едва 61, предизвикаха възмущение. Призивите на опозицията, към които се присъедини и президентката Саломе Зурабишвили, първоначално бяха последвани обаче едва от няколко хиляди души, припомня германската обществена телевизия АРД.
Когато след това „Грузинска мечта“ самостоятелно свика депутатите и назначи новото правителство – действие, , което беше противоконституционно, пред сградата на парламента излязоха само няколкостотин души. Изглеждаше, че силите на протестното движение са се изчерпали.
Играта свърши
След това обаче управляващите около Иванишвили направиха още една крачка и чашата преля: Иванишвили накара министър-председателя Иракли Кобахидзе да заяви, че правителството ще прекрати преговорите с ЕС за членство до края на 2028. Кобахидзе добави, че въпреки това Грузия ще се присъедини към ЕС през 2030 година. Но очевидно хората вече не вярват на неговата игра: от една страна членството в ЕС се посочва като цел – понеже допитванията от години показват, че мнозинството го поддържа, но същевременно съответните стъпки не се предприемат и особено тези, които биха позволили справедливо разпределение на властта в страната. Непосредствено след думите на Кобахидзе хората излязоха по улиците. И те стават все повече – пред парламента в Тбилиси и из цялата страна, пише АРД.
По примера на Путин и Орбан
Призивите за оставка по време на протестите напомнят за масовите демонстрации през 2012 година, когато срещу тогавашния президент Михаил Саакашвили се бе натрупало такова недоволство, че милиардерът Иванишвили с ресурсите си успя да изгради партия и да осъществи промяна във властта. Оттогава насам „Грузинска мечта“ постоянно води в допитванията и на изборите срещу разединената и донякъде дискредитирана опозиция. Същевременно управляващата партия се държи все по-авторитарно, като че ли нейни образци са Путин и Орбан, посочва АРД.
Правителството постоянно разпръсква протестите с насилие, демонстрантите от своя страна се въоръжават със скиорски очила, дъждобрани и маски срещу сълзотворния газ и водните оръдия. И в неделя вечер демонстранти развяваха европейски знамена и пяха националния химн до късно през нощта в столицата Тбилиси и в други градове. Те бяха разпръснати с водни оръдия и сълзотворен газ от полицията, към която някои от тях изстреляха снаряди и пиратки.
По какъв сценарий ще се развият нещата?
Хората си задават тревожния въпрос как ще се развият нещата: дали правителството ще стъпче съпротивата и ще вкара опозицията в затвора, както направи Лукашенко в Беларус през 2021 година? Дали протестите ще продължат със седмици и ще дестабилизират страната, както стана на Майдана в Украйна през 2013 и Русия ще може да използва обстоятелствата за намеса? Или пък населението може да успее да извърши мирен преход във властта, както в Армения през 2018 година, когато служителите на реда вече нямаха полезен ход срещу протестиращите маси?
Цивилно непокорство
Междувременно стотици държавни служители се дистанцират от правителството, пише германската обществено-правна медия. Този процес започна с декларация на дипломати и оставки на посланици, позоваващи се на Конституцията, в която е записана „евроантлантическата интеграция“.
Сътрудници на военното министерство също заявиха, че ще действат съобразно с Конституцията – това бе възприето като индикация от тяхна страна, че не са готови да се изправят срещу собственото си население, посочва АРД. Към тях се присъединиха и съдии, още служители в администрацията, в Централната банка, както и във фирми, университети и близки до правителството медии. Президентката Зурабишвили определи случващото се като „силно движение на цивилното непокорство“.
Президентката предизвиква правителството
Зурабишвили се опитва да координира съпротивата. Тя обяви, че ще остане на поста си и след края на мандата си, който изтича на 14-и декември – докато бъде сформиран легитимен парламент, който да определи правителство и да може да избере нов президент.
Зурабишвили и опизиционерите постоянно отправят призиви за подкрепа от ЕС и САЩ, за които се смята, че проявяват прекомерна сдържаност, докато близките до управляващите медии и шефовете на руските тайни служби твърдят, че това е организиран от Запада „Майдан“. Американското външно министерство прекрати стратегическото партньорство с Грузия, което бе предимно от символично значение, информира АРД. А новата пълномощничка по външната политика на ЕС Кая Калас обяви „директни последици“.
Иванишвили застрашава страната
Ако до момента опозицията не бе надеждна алтернатива за мнозинството грузинци, сега става очевидно, че Иванишвили тласка страната към все по-дълбока криза, пише АРД. Иванишвили е убеден, че ще може да опази собствената си сигурност само ако остане на власт независимо от всичко, казва неговият бивш сътрудник Георги Гахария, който сега е начело на една опозиционна партия. Докато през 1990-те години е бил бизнесмен в Русия, Иванишвили е разбрал колко опасен е Владимир Путин. Но вместо да се погрижи за стабилността в стрната си, той я прави все по-податлива на руското влияние.
Автор: Силвия Щьобер (ARD)
Източник:
