Любопитно
„Времеубежище“ е сред 100-те най-значими книги на 21-ви век
Един от най-големите немскоезични вестници, швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“, постави „Времеубежище“ сред 100-те най-значими книги от целия свят, публикувани в първата четвърт на века.
„Кои са книгите, които са ни формирали след 2000 година? Кои са наистина изключителните и оригинални книги от началото на века, които ще останат? Това е нашият канон на настоящето“, пишат редакторите от швейцарския вестник, цитирани от в. Сега.
Романът на Георги Господинов „Времеубежище“, награден миналата година с международната награда „Букър“, се нарежда сред книги на световно признати писатели като Амос Оз („История за любов и мрак“), Мишел Уелбек („Платформата“), Джонатан Франзен („Свобода“), Даниел Келман („Тил“), Светлана Алексиевич („Време секънд хенд“), Херта Мюлер („Всичко свое нося със себе си“), Олга Токарчук („Книгите на Якоб“), Хан Канг („Вегетарианката“) и др. Последните четири са и нобелови лауреатки, като корейката Канг спечели наградата за тази години.
Избраните книги са в различни жанрове, идващи от всички континенти на света. Всяка от книгите е представена с кратък текст и корица. В класацията има още един българин, пишещ в различна област – политологът Иван Кръстев с книгата си „След Европа“. Списъкът се води от романа „Аустерлиц“ на В. Г. Зебалд.
Класацията на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ излиза месец след друг престижен списък, на вестник „Ню Йорк Таймс“, събуди множество спорове сред литературните среди, най-вече с избора си предимно на англоезични автори. За разлика от нея настоящият списък се отнася с внимание към стойностни книги, идващи от различни езици.
Това е поредното световно признание за българския роман „Времеубежище“ след преводи на множество езици и редица международни награди – международен „Букър“, „Премио Стрега Еуропео“ и др., припомнят издателите на книгата от „Жанет 45“. Преди месец Господинов бе удостоен от Френското министерство на културата с ордена Кавалер на литературата и изкуствата, както и с Голямата награда за литература на Софийския университет.
Източник:
