България
25 ноември 1861 г. Георги Сава Раковски изготвя план за освобождението на България от османско иго
На 25 ноември 1861 г. Георги Раковски изготвя в Белград втори, по-пълен вариант на новия си план за освобождение на България, предвиждащ създаването на „един добре въоръжен полк от 1000 добре избрани и окървавени в бой люде с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и сто конници“. Полкът трябва „да се впусне тайно през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде сигнала на всякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите, и да затворят пътищата за пощите…“.
Георги Раковски е национален революционер, пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф. Роден е през февруари 1821 г. в Котел. През 1861 г. съставя „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. В плана застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили (ръководният му принцип е: „Наша свобода от нас зависи“).
Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната слабост на плана е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.), основава сред българските емигранти революционна организация „Върховно народно българско тайно гражданско началство“ (1866 г.), разработва „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето“. До края на живота си работи за осъществяване на революционните си планове. Умира на 9 октомври 1867 г. от туберкулоза във вилата на братя Мустакови край Букурещ.
През 1885 г. костите му са пренесени в България в софийската катедрала „Св. Неделя“. През 1942 г. са пренесени в Котел, а през 1981 г. – в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в същия град.
Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност – и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове.
Източник:
