Customise Consent Preferences

We use cookies to help you navigate efficiently and perform certain functions. You will find detailed information about all cookies under each consent category below.

The cookies that are categorised as "Necessary" are stored on your browser as they are essential for enabling the basic functionalities of the site. ... 

Always Active

Necessary cookies are required to enable the basic features of this site, such as providing secure log-in or adjusting your consent preferences. These cookies do not store any personally identifiable data.

No cookies to display.

Functional cookies help perform certain functionalities like sharing the content of the website on social media platforms, collecting feedback, and other third-party features.

No cookies to display.

Analytical cookies are used to understand how visitors interact with the website. These cookies help provide information on metrics such as the number of visitors, bounce rate, traffic source, etc.

No cookies to display.

Performance cookies are used to understand and analyse the key performance indexes of the website which helps in delivering a better user experience for the visitors.

No cookies to display.

Advertisement cookies are used to provide visitors with customised advertisements based on the pages you visited previously and to analyse the effectiveness of the ad campaigns.

No cookies to display.

Connect with us

България

14 ноември 1885 г. Сърбия напада България

Published

on

На 14 ноември (2 ноември – стар стил) 1885-та година сръбският крал Милан обявява война на България, а причината е Съединението между Източна Румелия и княжество България.

Обединението променя коренно съотношението между силите на Балканския полуостров и предизвиква реакция от страна на всички съседни страни. Сърбия не е доволна, защото нейната територия остава по-малка. Затова още на 27 септември същата година изпраща свои военни части към Трън. Те пресичат границата, но са отблъснати от българската войска.

Румъния също заявява, че ще търси разширение в Южна Добруджа. Гърция извършва незабавна мобилизация и заплашва, че ще нахлуе в турска територия, за да присъедини като компенсация части от Македония.

Международната общност също е привлечена от случващото се на Балканите. Великобритания подкрепя Съединението, защото вижда шанс да спечели позиции в уголеменото Княжество и в същото време да разклати руските позиции на Балканите. Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия се отнасят отрицателно към случилото се в България и искат възстановяване на статуквото от преди 6 септември 1885 година.

Като първи знак на неодобрение, Русия незабавно отзовава всичките си офицери от княжеството и нарежда на военния министър в правителството на Петко Каравелов Михаил Кантакузин, който също е руски офицер – да подаде оставка.

Започва една невероятна дипломатическа игра, обяснява Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив. Междувременно българската армия е останала без команден състав.

Правителството на Петко Каравелов още от самото начало на събитията ясно отчита надвисналата опасност и се опитва да спре предстоящата война дипломатически средства. Водят се преговори в Петербург, Париж и Лондон. Освен това султан Абдул Хамид Втори също информира Великите сили за случващото се на Балканите. От там го съветват да реагира спокойно и да не предприема крайни действия.

Когато Сърбия напада България българският княз Александър Втори пише писмо до султана. Като глава на васална държава той е длъжен да го информира за нападението от Сърбия. А според Берлинският договор Османската империя като сюзерен е длъжна да защити България дори с изпращането на своя армия във войната.

„И изведнъж виждаме, че ако се спазват тези дребни правила Османската империя трябва да прати войска, за да разбие сръбската армия. А сръбската армия в същото време воюва в полза на Османската империя. Нали, няма съмнение, че при това положение Портата започва да мисли, а тя мисли бавно“, разказва пред Bulgaria ON AIR доц. Валери Колев от Историческия факултет на СУ „Климент Охридски“.

„На 9 ноември, когато българската армия е преминала в контранастъпление, султана изведнъж се сеща, че трябва да размаха пръст на Сърбия и пращат нота до крал Милан, че няма да разреши да бъде нарушена българската граница. Това е в момент, в който сърбите почти са напуснали българската територия“, обяснява проф. Тодор Петров от Националния военноисторически музей.

На 16 ноември Княз Александър Първи е принуден да прекрати бойните действия и да спре устремния победен марш на сръбска територия. Войната приключва с победа за българската армия. Равносметката е – убити са 550 български войници и офицери и 700 сръбски. Ранени са над 8000 души и от двете страни. Старите граници са възстановени, но Съединението на княжеството и Източна Румелия получава международно признание. Мирният договор между България и Сърбия е сключен на 19-ти февруари 1886-то година в Букурещ.

Източник Факти.бг

Continue Reading
Click to comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Съобщение: NoviniLIVE.com е автоматична система (уеб сайт), който кешира (запазва) автоматично новинарско съдаржание от Google и интернет и ви го предоставя на едно място. Всички снимки, видео клипове и текстове принадлежат на съответните информационни агенции - споменати директно под статиите. NoviniLIVE.com не се обвързва по никакъв начин с тяхното мнение. Моля ако имате претенции за нарушаване на авторски права се свържете с нас на: info@NoviniLIVE.com с съответният линк на статията. Copyright © 2024 NoviniLIVE.com