Любопитно
Кои са седемте вида любов според древните гърци?
Древните гърци не се задоволяват само с една дума за „любов“ – в техния език съществуват редица понятия, помагащи да разграничим тънкостите и различните ѝ измерения. Настоящият обзор ни повежда през седем типа обич, описани както в класическите текстове на Платон и Аристотел, така и в книгата на Дж. А. Лий от 1973 г. „Цветовете на любовта“ (Colours of Love).
1. Ерос
Ерос е страстна, сексуална любов и най-близката до днешното разбиране за романтична обич. В гръцката митология тя се тълкува като своеобразна „лудост“, предизвикана от стрелите на Купидон – попаднем ли под прицела му, потъваме в бурна влюбеност. Прочут пример е Парис, който се влюбва в Елена и така започва Троянската война.
В днешни дни Ерос често се свързва с цялостния стремеж на човечеството към оцеляване и размножаване. Наред с това се противопоставя на Логоса или Разума; Купидон е изобразяван като сляпо дете, символизирайки също сляпата природа на страстната любов.
2. Филия
Филия описва приятелската обич и споделеното добронамерено отношение. Според Аристотел има три ключови причини да изпитваме добра воля към някого: той е полезен, приятен или – най-вече – добродетелен и разумен. Връзките, основани на добродетел, надхвърлят простата изгода; те водят до истинско доверие и споделяне.
За Платон най-дълбокият вид приятелство е това, което се ражда между двама влюбени. Именно Филия, произтичаща от Ерос, облагородява самия Ерос – от жажда за притежание, тя го превръща в стремеж към по-висше разбиране за себе си и за партньора. С други думи, Филия издига Ерос до импулс за личностно и философско израстване.
Истинските приятели градят пълноценен живот, като се вдъхновяват един от друг и заедно осъзнават своите ограничения и недостатъци.
3. Стордж
Стордж („storge-jay“) е семейна обич – разновидност на Филия, която описва връзката между родители и деца. За разлика от останалите видове приятелство, тук често има асиметрия, особено когато децата са още малки. По-общо казано, Стордж е обич, основана на познанство и зависимост, а не непременно на качества.
В романтични връзки често очакваме партньорът ни да ни обича безусловно, но срещаме предимно нуждата, породена от Ерос, или зрелостта на Филия, ако имаме късмет. С течение на времето Ерос понякога се трансформира в по-спокойната семейна любов на Стордж.
4. Агапе
Агапе е универсалната любов – онази, която може да изпитваме към непознати, към природата или дори към Бог. Тя не зависи от кръвна връзка, за разлика от Стордж. В християнската традиция я наричат „милосърдие“ и често я сравняват с алтруизма, тоест с искрената грижа за другите без корист.
В по-широк смисъл алтруизмът или Агапе поддържа „социалната тъкан“ – цялостната среда (психологическа, социална, екологична), която ни подкрепя и обогатява. В контекста на днешните предизвикателства – социални и екологични – всеки от нас би имал полза от доза Агапе.
5. Лудус
Лудус се определя като игрива, несериозна любов. Тя може да се проявява чрез флирт, закачки, танци и дори краткотрайни авантюри. Основният ѝ акцент е забавлението, понякога и тръпката от „завоеванието“, без никакви ангажименти.
Макар неангажираща и „лека“, връзката тип Лудус може да е трайна, стига и двете страни да са зрели и самостоятелни. Проблеми се появяват, ако единият партньор сбърка Лудус с Ерос, тъй като Лудус всъщност е по-близък до Филия.
6. Прагма
Прагма се гради на практичност и разум, или на дългосрочни общи интереси. Физическото привличане не е водещо; по-важни са личните качества, съвместимостта, общите цели и намерението „нещата да работят“.
В миналото, когато браковете са били уредени, Прагма вероятно е бил обичаен тип любов. Днес този модел е по-рядък, но все още се среща сред известни личности или политически двойки. Много връзки, започнали като Ерос или Лудус, по-късно се прераждат в смесица от Стордж и Прагма.
В най-добрия случай партньорите си „затварят очите“ за евентуални прегрешения, като проявяват разбиране – подобно на Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар, които остават заедно 51 години, макар да поддържат паралелни връзки.
7. Филавтия
И накрая, Филавтия е любовта към себе си, която може да се прояви по здравословен или по-нездравословен начин. Когато е нездравословна, тя се изражда във високомерие – в Древна Гърция това е „грях“ да се смяташ над боговете или над колективното благо, а мнозина вярват, че то води до неизбежна разруха.
Здравословната Филавтия, от друга страна, е искрено самоуважение и стабилно самочувствие. Тя служи като отправна точка за начина, по който възприемаме себе си, околните и света.
В ежедневния език често объркваме „самоуважение“ и „увереност“, но те не са синоними. Възможно е човек да показва огромна увереност, докато дълбоко в себе си има ниско самочувствие – често срещано при изпълнители и звезди, които се крепят на външни фактори като доход, статут или известност.
При здраво самочувствие подобни „патерици“ не са нужни, а провалите не сломяват духа. Хората с такъв характер са благодарни, толерантни и способни на прошка – към себе си и към останалите.
Естествено, седемте типа любов непрекъснато се преплитат и допълват. Всяко от тези измерения може да се проявява в различен момент от живота ни, като то оцветява взаимоотношенията ни и ни учи на нови аспекти от човешката природа. И може би точно в богатството на тези седем измерения се крие истинската тайна на любовта.
Източник: