Любопитно
„Дупка в небето“: Аномалия в магнитното поле на Земята обърква учените на НАСА (ВИДЕО)
В продължение на години НАСА наблюдава загадъчна аномалия в земното магнитно поле: огромен регион с по-ниска магнитна интензивност, простиращ се над части от Южна Америка и Югозападна Африка. Тази внушителна и динамична зона, известна като Аномалията в Южния Атлантик (SAA – South Atlantic Anomaly), отдавна буди интерес и притеснение сред специалистите, а учените от НАСА ѝ отделят особено внимание.
„Вдлъбнатина“ в магнитното поле
SAA често е описвана от НАСА като „вдлъбнатина“ в земното магнитно поле или нещо като „дупка в космоса“. Въпреки че като цяло не представлява опасност за живота на Земята, аномалията не е толкова безобидна за сателити и космически апарати на ниска околоземна орбита (включително Международната космическа станция). Когато преминават през зоната на аномалията, те се сблъскват с по-слабата защита на магнитосферата срещу високоенергийни протони от Слънцето.
Тези „удари“ върху бордовите системи могат да предизвикат временни софтуерни грешки и дори сериозни повреди в сателитните компоненти. По тази причина операторите често изключват някои системи, когато апаратите навлизат в зоната на SAA.
Загадка с глобално значение
Проследяването и изучаването на Аномалията в Южния Атлантик е от ключово значение за НАСА по две причини. Първо – необходимостта да се намалят рисковете за технологиите в космоса, и второ – огромната възможност да се изследва в дълбочина един комплексен и все още не напълно разбран феномен. С обширните ресурси и разнообразни екипи на агенцията, НАСА разполага с уникалния капацитет да изучи това явление в детайли.
„Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от различни източници на ток“, обяснява през 2020 г. геофизикът Тери Сабака от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.
Основният „виновник“ за глобалното магнитно поле е огромният океан от разтопено желязо във външното земно ядро на хиляди километри под повърхността. Движението на тази маса генерира електрически токове, които от своя страна оформят магнитното поле. Но процесът не протича еднообразно.
Смята се, че особено влияние има огромен резервоар от плътна скала, разположен на около 2900 километра под африканския континент и познат като Африканската голяма област с ниска скорост на сеизмични вълни (African Large Low Shear Velocity Province). Той нарушава хомогенността на магнитното поле, водейки до драматично отслабване в района на Южния Атлантик. Допълнителна роля играе и наклонът на планетарната магнитна ос.
„Наблюдаваната Aномалия в Южния Атлантик може да се интерпретира и като резултат от отслабващото доминиране на диполното поле в региона,“ допълва геофизикът и математик от НАСА Годард, Вейдзя Куанг. „По-конкретно, локализирано поле с обратна полярност нараства силно в района на SAA и прави интензитета на полето много по-слаб от околните зони.“
Раздвояване и движение на аномалията
Последните сателитни данни показват, че SAA всъщност се „разцепва“ на два отделни центъра с минимална магнитна интензивност. Учените наблюдават и постепенното ѝ придвижване; проучване от 2016 г., водено от хелиофизика Ашли Грийли, потвърждава бавното ѝ плаване из южните ширини, а през 2021 г. екип от CubeSat мисии допълнително документира това явление.
Изследванията намекват, че SAA не е ново образувание. Според публикация от юли 2020 г. подобни „епизоди“ може да са се появявали периодично през последните 11 милиона години. Това би означавало, че аномалията не е задължително знак за наближаваща глобална „смяна на полюсите“ – процес, при който Земята обръща магнитните си полюси на всеки няколко стотин хиляди години.
По-ново проучване от 2023 г. открива, че aномалията в Южния Атлантик влияе и на полярните сияния (аврорите), наблюдавани на Земята.
Въпреки множеството отворени въпроси около тази „дупка“ в земното магнитно поле, учените продължават да натрупват нови знания. Наблюденията от мисии на НАСА и други космически агенции са ключови за по-точните модели и прогнози за по-нататъшното развитие на SAA.
„Въпреки че Aномалията в Южния Атлантик се движи бавно, тя претърпява промени във формата и големината си, така че е важно да продължим да я наблюдаваме“, казва Сабака. „Това ни помага да изграждаме модели и да правим прогнози.“
Независимо дали SAA ще се раздели окончателно на две части или ще промени посоката си, факт е, че загадката остава.
Източник:
