Свят
Ще свърши ли войната в Украйна през 2025 г.? И как
Третата година от войната се изпълва. А броят на убитите и ранените, според груби оценки, надхвърля милион. Украйна изглежда губи. Руската военна машина бавно си проправя път през степите на Източна Украйна, превземайки село след село, град след град.
Междувременно в далечния Вашингтон непредсказуемият Доналд Тръмп, който не изпитва топли чувства нито към Украйна, нито към нейния президент, се готви да се нанесе отново в Белия дом.
Изглежда наближава повратна точка. Но дали войната наистина ще бъде спряна през 2025 г. и ако е така какъв ще бъде финалът? Този въпрос в обзорен материал задава BBC.
Илюзия ли са преговорите сега?
Тръмп казваше, че ще прекрати войната в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност. Отвъд обичайното му перчене, тази заявка идва от човек, на когото явно му е писнало от тази война и тежките разходи на Америка за нея.
„Колко млади мъртви войници лежат в полетата – това е ужасно. Лудост е това, което се случва там“, каза Тръмп.
Но по пътя към прекратяване на войната новата администрация на САЩ, според военния анализатор Майкъл Кофман от Фондацията „Карнеги“, ще се изправи пред двоен проблем. „Първо, те ще наследят война, която е в много негативна траектория и няма да имат много време да я стабилизират. Второ, те ще я наследят без ясна стратегия за успех.“
Тръмп намекна няколко пъти в различни интервюта какво точно планира да направи по отношение на тази война. Пред списание Time заяве, че категорично не е съгласен с решението на администрацията на Байдън да отмени забраната на Украйна за американски ракетни атаки срещу цели дълбоко в руска територия. „Ние просто способстваме за ескалацията на тази война и още повече влошаваме ситуацията“, заяви избраният вече президент. На 8 декември в интервю за телевизия NBC на въпрос дали Украйна трябва да се подготви за намаляване на обема на помощта, той отговори „Може би. Напълно възможно е, разбира се.“
В същото време Тръмп направи и изявления, които може да изглеждат успокоителни за мнозина, които се опасяват, че новият президент на САЩ ще изостави Украйна. „Ако се откажете, няма да можете да постигнете споразумение“, каза той веднъж.
Но като цяло намеренията на Тръмп не са ясни.
Украинското ръководство сега отхвърля всякакви предположения, че е под натиск и че идването на власт на Тръмп неизбежно ще доведе до мирни преговори.
„Много се говори за преговори, но това е илюзия. Не може да има преговорен процес, защото Русия все още не е била принудена да плати достатъчна цена за тази война“, каза Михаил Подоляк, съветник на ръководителя на кабинета на президента на Украйна.
Умният стратегически ход на Зеленски
Президентът Зеленски явно иска да бъде разглеждан като човек, с когото Тръмп може да говори. Веднага след изборите той поздрави Тръмп за победата му и не губи време да изпрати висши представители на своя екип да преговарят с екипа на Тръмп. След това Зеленски се срещна и със самия Тръмп, когато френският президент Емануел Макрон ги покани за откриването на реставрираната катедрала „Нотр Дам“.
„Свидетели сме на много умен стратегически ход от президента Зеленски“, каза бившият украински външен министър Дмитрий Кулеба на Съвета за международни отношения на САЩ през декември.
Малко са признаците Кремъл да е готов да направи подобни жестове, а Киев очевидно се опитва да остане на гребена на вълната.
„Тръмп не обяснява как ще действа, а украинците се опитват да му внушат идеи, които след това той да представи за свои. Те умеят да работят с егото му“, казва Орися Луцевич, ръководител на Украинския форум към Британския кралски институт за международни отношения Chatham House.
Планът за победа и финалът?
Доналд Тръмп е известен със своя манталитет на бизнесмен и желанието да плаща по-малко, за да пази Европа, а Зеленски, дори и от преди изборите в САЩ, изглежда търси начини да направи Украйна по-привлекателна за него като потенциален партньор.
В своя „План за победа“, публикуван през октомври, Зеленски предположи, че след войната с Русия калената в битки украинска армия може да замени американските войски в Европа. Освен това той предложи западните съюзници да разработват съвместно ресурсите в Украйна, включително уран, графит и литий. Тези стратегически ресурси, каза Зеленски, „ще послужат за укрепване или на Русия, или на Украйна и демократичния свят“.
Други точки от „плана за победа“ – приемането на Украйна в НАТО и разполагането на нейна територия на „пакет за неядрено стратегическо възпиране“ – бяха приети хладно от съюзниците.
Но най-сериозното разногласие предизвиква темата за приема на Украйна в НАТО. За Киев присъединяването към НАТО изглежда единственият начин да се гарантира оцеляването на страната, да се защити от Русия, която явно е твърдо решена да я завладее.
Самият алианс, макар да заявява, че „пътят на Украйна към пълна интеграция в евроатлантическата общност е необратим“, в същото време остава разделен по въпроса за официална покана към Украйна. САЩ и Германия все още са против.
Президентът Зеленски каза, че ако НАТО се съгласи да приеме цяла Украйна в международно признатите и граници, тогава той ще бъде готов да приеме, че засега членството в НАТО се отнася само за територията под контрола на Киев.
В интервю за Sky News през ноември той каза, че това ще сложи край на „горещата фаза“ на войната и ще се премине към преговори за това къде в крайна сметка трябва да минават границите на Украйна.
Несигурното положение на Киев
А ако не е НАТО, тогава какво? Перспективата за инициирани от Тръмп мирни преговори става все по-реална, Украйна продължава да отстъпва на фронта, а дискусията в международната общност по украинския въпрос сега се фокусира и достига до това как в момента да се укрепи несигурната позиция на Киев.
„За нас е изключително важно да сложим край на тази война със справедлив мир, със силни правни и оперативни гаранции, тъй като според нашия, за съжаление, опит, всички предишни гаранции не ни осигуриха реална сигурност“, бяха думи на Андрий Йермак, ръководител на украинската президентска канцелария от 12 декември.
Както предупреждават коментатори, само специфични механизми, подобни на принципа на колективната отбрана, заложен в член 5 от Хартата на НАТО, могат да предотвратят нова руска атака.
„Зеленски разбира, че не може да се съгласи на чисто примирие. Трябва да има „примирие плюс“, казва Орися Луцевич, „Би било самоубийство Зеленски просто да се съгласи на прекратяване на огъня, без да отговори на въпроса как точно ще бъде защитена Украйна“.
Експерти в европейските политически форуми обмислят как точно Европа може да поеме част от тази трудна задача.
Сред вариантите са разполагането на мироопазващи сили (Макрон първи направи това предложение) или включването на Съвместните експедиционни сили, които под ръководството на Великобритания формират осемте северни и балтийски страни и Холандия.
Майкъл Кофман смята, че подобни гаранции няма да са достатъчни: САЩ трябва да бъдат един от гарантите.
С него е съгласен и Михаил Подоляк. Той е убеден, че без реална заплаха от военна намеса от страна на съюзниците на Украйна, всички документи с устни гаранции ще се окажат безсмислени книжа, както се оказаха и меморандумът от Будапеща, и споразуменията от Минск.
„Русия трябва да разбере, че веднага щом започне нова агресия, ще получи в отговор значителен брой удари“, казва Подоляк.
Британия, Байдън и ролята на Запада
Въпреки че няма споразумение за бъдещето на Украйна, нейните съюзници правят каквото могат, за да укрепят отбраната ѝ тук и сега.
Напускащата администрация на Байдън се опитва в края си да прехвърли на Украйна всичко, което може да прехвърли с пари, които вече са одобрени от Конгреса. Въпреки това, според съобщения от Съединените щати, може да няма време да се капитализират всички отпуснати средства.
На 21 декември се появиха съобщения, че Доналд Тръмп възнамерява да продължи да помага на Украйна, но в отговор ще поиска от европейските страни от НАТО сериозно да увеличат военните средства.
Съюзниците на Украйна продължават да затягат санкциите срещу Русия, надявайки се, че нейната икономика, поставена на военни релси, в крайна сметка ще се срине – въпреки че тя упорито не желае да го направи.
Но напоследък нейните показатели стават все по-тревожни за Кремъл. С лихвите по кредитите от над 20%, инфлация от над 9%, падащата рубла, икономически растеж, който се очаква да се забави рязко през 2025 г. – проблемите в руската икономика стават все по-остри.
Путин обаче уверява, че всичко е наред. На голямата си пресконференция в края на годината той призна, че санкциите оказват известно влияние върху руската икономика, но далеч не са решаващи.
Русия търпи тежки загуби на фронта: западни анализатори (освен украинския генщаб) казват, че средно всеки ден тя губи по 1500 убити и ранени.
Като цяло цената на тази война може в крайна сметка да принуди Путин да седне на масата за преговори.
Въпросът е колко още територия ще загуби Украйна дотогава и колко човешки живота ще струва това.
Източник:
