България
Равносметката на годината: Събитията, които развълнуваха България, според проучване на „Галъп“
Важно е близкото, непосредственото, това, което засяга най-пряко. Скандалите, разцепленията и динамиката на вътрешнополитическия живот, превърнали се в център на обществения дебат в страната, остават сякаш в по-странично от централното място в очите на българите, а ключови международни събития са изтласкани в страни от общественото съзнание. Това показват резултати от национално представително проучване, проведено от „Галъп интернешънъл болкан“ специално за БНТ.
Анкетираните бяха помолени за всяко от набор от ключови събития в национален и международен план, белязали изминаващата 2024 г., да дадат своята оценка – кое е важно и кое не е важно за тях лично. Резултатите не представляват класация, а респондентите не са подреждали събитията – за всяко от тях е дадена отделна оценка. Подредбата по отговори „важно е“ обаче показва интересна картина за 2024 г. в очите на българина.
Не е изненада, че в най-голяма степен като важни са оценени опустошителните пожари от лятото на тази година. Именно непосредствената заплаха, а и нейните преки изражения и причини, поставят пожарите на водещо място сред обществото ни. Значително мнозинство от 90,2% посочват, че това е важно за тях лично.
Нагласите са еднозначни, а минимални дялове оценяват пожарите като нещо без значение (3,5%) или заемат позиция по средата.
Все пак положителното за страната също заема водещо място в оценките на българите.
Спечелените от българските спортисти медали по време на Олимпиадата в Париж тази година са оценени като важни от 79,2% от обществото у нас.
Една десета (10,5%) не ги приемат нито като важни, нито като маловажни, а малцина са тези, които не виждат спечелените медали като важни или не могат да преценят.
От наситената със събития в международен план година българите открояват конфликта в Близкия изток. Две трети (62,2%) от обществото у нас посочват, че случващото се там е важно за тях, за една десета интензивните бойни действия в Близкия изток не са важни, а около 20 на сто застават по средата.
Украинската офанзива в Русия от лятото на тази година също е оценена като по-скоро важна – 55,1% от българите отговарят така, но по-назад в сравнение с други събития в национален и международен план. Макар и много по-близо до нас и с много по- непосредствено значение, бойните действия между Русия и Украйна може би все повече се превръщат в стрес, с който българите привикват.
Друго събитие от международен характер, което получи широк отзвук в българския обществен и политически дебат – изборите в САЩ, по-скоро не е разпознато като твърде важно от значителна част от обществото ни. Въпросът за ключовия вот в САЩ беше зададен преди вота, но дори и тогава резултатите от него бяха разчетени от наблюдатели като значими за развитието на национални и международни процеси. Българите са по-скоро разделени – приблизително равни дялове отговарят „важно е“ (38,2%) и „не е важно“ (34,3%).
Около една пета от запитаните остават по-средата.
Изборите за Европейски парламент обаче, бидейки част от и националния политически живот и от принадлежността на България към Съюза, са оценени като важни от повече от половината от запитаните (51%). По около една пета оценяват изборите за представители в Европейския парламент като неважни (20,4%) или нито важни, нито неважни (22,8%).
Влизането на България в Шенген по въздух и по вода намира място сред по-важните събития за българите през изтеклата година. 56,7% казват, че частичното ни приемане в Шенген е важно за тях лично. 19,4% заемат позиция по средата, а 17,9% не припознават събитието като важно. Така изглежда, дори и непълно, отпадането на границите (с изключение на сухоземните) е припознато като успех и е оценено като важно в ежедневието на българите.
Друго събитие с изцяло национален характер заема високо място сред важните през годината неща – изборът на нов патриарх на Българската православна църква (важно за 57,5% от анкетираните). Събития от църковния дневен ред на страната рядко изпъкват като съществени в ежедневието на българите. Изборът на патриарх обаче очевидно е получил своята специална оценка сред обществото ни – не само като едно от по-скоро положителните събития за годината, но и като такова, успяло да гарантира обществен мир и усещане за единство в нацията (на фона на много други, предизвикали разделения).
Без да са нарочно класирани, но все пак значително по-надолу в своеобразната подредба, са две събития от вътрешнополитическия живот на страната, превзели обществения дневен ред през годината. Разпадането на т.нар. „сглобка“ в парламента е оценено като важно от относително мнозинство от 40,1% от всички запитани. Една четвърт (26%) казват, че това не е важно за тях, а 23,6% избират опцията „нито, нито“.
Разделението в ДПС пък е оценено като важно от 38% от запитаните българи и получава най-малко такива отговори от всички предварително зададени събития. Една трета (32%) не виждат в разпадането на една от основните партии след прехода нещо важно, а 23,1% заемат по-скоро неутралната позиция „нито важно, нито не е важно“.
Изследването е проведено между 28 септември и 6 октомври 2024 г. сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
Източник:
