Любопитно
Божидар Чеков: За мен писането е удоволствие
Всички учители по български език ме насърчаваха, като четяха пред класа моите съчинения. Поради шестиците по литература бях освободен от матура. Обаче, по мое време всеки български гражданин, дори и малолетен, имаше „Характеристика“.
В моята пишеше, че съм дете от буржоазен произход, с френска кръвна връзка и бъдещето ми в страната, в която се бях родил беше тунел без прозорец. Втора група пионер. Втора група комсомол. 24 месеца Трудова повинност. Втора група човек?! Е, не другари и другарки! Съжалявам, но ще строите без мен. Отказах да марширувам и да викам „Да живее“. Отказах неравноправието. Да бъда гонен заради произхода ми. Отказах да пълзя и да умра преди да съм се родил. Като човек и гражданин.
От 1968 гоадина живея в Париж. Първото нещо което научих е, че французите уважават хората, които казват „не“! Продължих да пиша. И никога не спрях да пиша. Предложиха ми да съм говорител в ББС и Свободна Европа. Отказах! Аз да получавам заплата за да критикувам тоталитарната системата – не приех. Аз отказах, но Георги Марков прие. Критика не съм спирал да правя и не само критика. С мои убеждения и с мои лични средства помагах на политическата емиграция, въпреки, че не съм емигрант.
Върнах се през 1991 година и първото ми впечатление беше, че в медиите публикуват хора без биографии. В парламента – също. И до днес. Е, да беше само това – ще кажат някои. Добре, щом такава е народната воля, прекланям се пред мнозинството. Продължих да пиша и да публикувам. И върху мен се изсипаха въпроси. Кой е този? От къде на къде някой от чужбина ще ни дава акъл? Кой стои зад него? Този е платен! Той е внедрен! Знаем ги ние тези, които си кютаха в Париж през времето, в което ние гладувахме заради Жан Виденов и Андрей Луканов.
Какво да правя? Да се правя на репресиран както много други? Анастасия Мозер и нейния любим Иван Костов – били ли са репресирани? Копали ли са те „на лампа“ – Втора доменна пещ в Кремиковци? ТЕЦ Варна или Нефтохим? Били ли са арестувани и разпитвани на ул.Московска 5?
Явно тоталитарната система не е от значение за новите български капиталисти. Тогава защо да си губя времето с всеки, който ми обяснява, че през граница не се бяга така както аз го описвам? Нямам време. Триста години ще са ми необходими за да убеждавам и да отварям очи.
Всяка книга и всеки автор имат своята история. Приятели ме запознаха с един смел издател – Любен Козарев, който каза: „Вие пишете неща, които не се знаят!“ и издаде „Билет за връщане“. Книгата съдържа 40 биографични разказа, с които никой актуален български писател не разполага. От първо лице единствено число. Всички мои колеги публикуват романи, научна фантастика, политическа проза или спомени, но само от българската действителност.
Биографични преживявания в Западното полукълбо, от които на всеки българин ще му се повдигне самочувствието – няма на книжния пазар. А от моите разкази поне половината стават за романи. Преди да ги напиша, прецених, че трябва първо да запозная читателите на къде и как тръгнах и защо се върнах. Без паспорт и без билет!
Пиша забавно, понякога с хумор, някои казват – увлекателно. С факти и с имена!
В четвъртък вечерта в 19 ч. ще посрещам читатели на щанда на издателство „Изток-Запад“ в салона на книгата в НДК.
Източник:
