Любопитно
Днес се навършват 45 години от смъртта на Петя Дубарова
На 4 декември 1979 година България губи един от най-ярките си млади поетични таланти. В своя дом в град Бургас, ненавършила 18 години, Петя Дубарова слага край на живота си със сънотворни хапчета, пише dunavmost.com.
Последното послание
В кратка предсмъртна бележка младата поетеса оставя само няколко думи, подредени като стихотворение: „Измамена / Младост / Прошка / Сън / Спомен / Зад стените на голямата къща / ТАЙНА“
Творческо наследство
Единствената стихосбирка на Петя Дубарова – „Аз и морето“, излиза от печат през 1980 година, след нейната смърт. По-късно творчеството ѝ е събрано в книгата „Най-синьото вълшебство“, която включва нейни стихове, писма и личен дневник.
Последни размисли
Година преди фаталното си решение, в своя дневник поетесата споделя дълбоки размисли за живота: „Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо…“
В една от последните си изповеди тя пише: „Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“
Почитаме живота и творчеството на Петя Дубарова с поемата „Да бъда зимата“:
Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.
Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.
Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.
Аз искам да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.
Източник:
